„Ние идвахме да освобождаваме България, а нямаше кой да ни даде глътка вода”

И пак е 2 юни. България помълча за минута и стопли спомена в сърцето за големия си син Христо Ботев и всички, пожертвали живота си за Родината. Варна – също. Десетки уважиха общоградското поклонение в Морската градина пред паметника на революционера на Алеята на Възраждането в Приморския парк. На поклонението присъства и правнучката на Ботевия четник Неделчо Кайков - Милка Кайкова. Всяка година общественичката се включва в общоградското поклонение в Деня на Ботев в Морската градина. Милка Кайкова работи като медик дълги години, а като родственица на четник е развивала богата общественополезна дейност.

Присъствала е при откриването на кораба „Радецки“ на 2 юни 1966 година. Прадядо й е останал жив след паметните събития преди 142 години. Завръща се в родното си село Крамолин, Севлиевско след заточение в затвора „Диарбекир“ в Турция. Понеже бяга с лодка („кайк” на турски език), фамилията му става Кайков. Неделчо Кайков е бил близък с акад. Михаил Димитров и е предал много материали, свързани с живота на хъшовете, емигрантите в Румъния. Преди да се влее в редиците на Ботевата чета той е живял четири години в северната ни съседка, където е продавал боза. Всички спечелени пари внасял в Революционния комитет за закупуването на оръжие и изпращане на чети отвъд Дунава. Бил е близък на семейството на Ботев и името му е записано в личното тефтерче на революционера на страница 45.

По думи на Милка, той е бил един от най-близките съратници на Ботев и неотлъчно до него при прехода от Козлодуй към връх „Вола”. Понеже повече от половината четници загиват на върха, тази история Неделчо разказвал с най-голяма тъга. „Ние идвахме да освободим България, а нямаше кой да ни даде глътка вода – спомнял си Ботевия четник. Българите бяха разпокъсани, организация нямаше никаква, хората буквално не познаваха Христо Ботев. Дори повечето от самите четници по пътя към Вола го виждаха за пръв път. Никой не ни помагаше. Бяхме изтощени и някои се самоубиваха, други губеха надежда от умора и изтощение. Въстанията избухваха преждевременно, с недостатъчна организация. Така султан сваля ли се?” –това разказва правнучката на Неделчо Кайков. Самият той се включва в четата на Ботев, оставяйки млада булка, бременна в третия месец. Заръчва на невестата си ако роди момче да го кръсти Христо. Така и става. Христо Кайков е дядото на Милка.

Другите му най-тежки спомени са от затвора в Диарбекир, където непосилно тежки били тъмницата, камъните в кариерата, веригите по краката, боя с камъни през лицето, змиите и жежкото слънце. Завръща се с четническата униформа, която пази грижливо и среща радушен прием от родствениците и съселяните си.

Знаете ли кой уби Ботев? – завърши разказа си правнучката на Неделчо Кайков. - Времето му го уби.

От всичко, казано от Милка Кайкова става ясно едно: Очевидно народопсихологията от предиосвобожденска България до днес не се е променила съществено. Апатията, липсата на единност и добра организация са едни от основните причини да не ни се случват националните успехи така, както при други нации.

За разлика от други нации дори си нямаме свещени гробници и тържествени катакомби. Но си имаме Ботев. А колко такива мъже има човечеството? Времето приема само големите, за да ги превърне в част от себе си. 2 юни е най-тъжният ден в годината. Ден на свещи, но и на знамена.

Да е вечна паметта на Христо Ботев и всички герои, загинали за свободата на България! На тези, дали най-милото си за Отечеството. Защото „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”.

Ели Маринова

Снимки авторът