Президентът наложи вето върху промените в Наказателния кодекс

Държавният глава Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от промените в Наказателния кодекс, с които се изменят норми в Наказателно-процесуалния кодекс. Това съобщиха от прессекретариата на президента, цитиран от bTV.

С тях се дава възможност за отлагане до 48 часа на уведомяването при задържане на лице.

„Още по-тревожна е възможността задържани непълнолетни лица да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа. Конституцията вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълнолетие и задължава държавата да ги подпомага”, изтъква държавният глава.

Президентът подкрепя усилията и мерките в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност като уместни и оправдани, но не е съгласен с подхода на законодателя. „Без да е очертан кръгът на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването, се открива възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило”, смята той.

Спазването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите е неизменна насока в развитието на европейските правни системи, се казва още в съобщението. 

Според президента в приетия закон хипотезите, представляващи изключение от правилото за задължително уведомяване, са неясни, понятията са общи и непрецизни и дават неограничена свобода на органите на досъдебното производство по своя преценка да дерогират европейските и международните стандарти. „Те ще могат да се тълкуват широко, след като законодателят не дефинира прецизно лицата и не конкретизира престъпленията (например тероризъм, организирана престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност)“, се посочва в мотивите.

„Открива се възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило. Това не съответства на конституционната повеля да не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието (чл. 31, ал. 4) и не изпълнява изискванията за транспониране на Директива 2013/48/ЕС. Ефектът от отлагането да се уведоми „конкретно лице“ за задържането може да засегне и други конституционни права, като например правото на труд в случай на неуведомяване на работодателя за задържането“, допълва президентът.