Почти всеки втори българин се определя за щастлив

По-голямата част от българите - 45 %, се определят като почти щастливи, а 31 % като нещастни, посочват данните от първото за България представително изследване на личното и общностно щастие. То е проведено в края на 2018 г. по поръчка на списание "Мениджър".

Средният индекс на щастието за страната в края на 2018 г. е 56 точки, от 100 възможни. Средният глобален Индекс на щастието за 2018-та е 60.9 точки, а според данните България е с почти 5 пункта под него.

С нарастване на възрастта, стойностите на Индекса на щастие се понижават, но има два сериозни срива: първият настъпва след 30 г. възраст, а вторият – след 70 години, показва българският Индекс на щастието. С повишаване на образователното равнище нараства и Индексът на щастието. Данните показват още, че високите лични доходи, особено над 1500 лв., намаляват рязко относителния дял на нещастните, но не увеличават дела на щастливите.

Най-щастливи у нас са хората в четиричленни домакинства (най-често семейства с две деца). Индексът на щастието пада при самотните, но и при многочленните домакинства от 5 и повече човека.

Представителите на малцинствата имат между 10 (българските турци) и 20 пункта (ромите) по-нисък Индекс на щастието от представителите на мнозинството българи. Средните стойности на Индекса на щастието не варират по факторите пол и големина на населеното място, но най-голям относителен дял нещастни се регистрира в малките градове.

По няколко измерени критерия - психично здраве, физическо здраве, удовлетвореност от живота и баланс на времето, българските стойности са неразличими статистически от средните глобални. По един показател – социална подкрепа от най-близките, пък сме чувствително над средната стойност за света.

По редица измерения обаче сме чувствително под средното глобално равнище. Това се отнася за критериите "Удовлетвореност от работата" - с 4.2 пункта под средното глобално, "Включеност в местната общност" - с 9.1 пункта под средното, "Субективно благосъстояние" - с 9.4 пункта по-малко от глобалното, "Управление" - с 10.9 пункта, "Стандарт на живот"  - също с 10.9 пункта под средното, "Достъп до култура, изкуство, образование цял живот" - с 11.6 пункта и "Качество на околната среда" - с 14.7 пункта под средното.