Честита Баба Марта! Здраве и късмет!

Вероятно всеки от нас има своя версия за червено-бялата нишка, която връзваме на ръката си днес. Белег за здраве и българщина. Радост и настроение, топъл спомен от детството и сладкото упование да я предадем на децата си. Дълъг е пътят на мартеницата от първото и скромно двойно конче до днешната текстилна бижутерийна индустрия. 

До лактите ще се накичим с канапи, кожи, връвчици, вериги, топчета и пластмаси. По-предвидливите купуват или приготвят мартенички два-три дни по-рано. Текстилния материал от китките ни бива разтоварван по традиция след като видим щъркел или в краен случай – на Първа пролет. Символните конци ни припомнят, че сме част от една много стара нация.Може да не сте се замисляли, но бабо-мартенската древна традиция е единственият празник, в който хората не се разделят на групи  - стар-млад, богат-беден, българин-нетакъв, мъж-жена. Мартеници сме връзвали от древността, ще връзват и поколенията след нас. 

Защо не се връзват краищата на конците на възел?

Мартеницата е един от малкото знаци, пряко свързани с прабългарския символ на властта и държавата - конската опашка. Не обаче свободно веещата се, а усуканата в плитка конска опашка. Защото веещата се означава волност, свобода, необвързаност. Не връзвайте по възможност краищата на конците на възел. Мартеницата е единство от двойните енергии на човешкия организъм, които управляват процесите на зачатието и живота. Тук са трите потока на свещения огън на живота, наречен Кундалини. В китайската митология това са двата енергийни потока Ян (мъжкият, червен) и Ин (женският, бял). Мартеницата символизира и едно по-дълбоко равнище на познание, което древните българи явно са владеели - знанието за единосъщието между мъжа и жената, между мъжкото и женското начало в света. От векове на хората е известно, че енергийното поле на Земята през месец март е силно, защото природните сили се събуждат, настъпва пролетното равноденствие и същевременно започва следващият зодиакален цикъл. Хората от древността се мъчат да умилостивят природата и създават свои талисмани. Вероятно точно такава е функцията на мартеницата по нашите земи.

Легендите:

Прабългарска: Според едно от преданията хан Аспарух получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на птица (лястовица, сокол) с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Предполага се, че птицата пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука. Още няколко са версиите на прабългарската легенда.

Славянска: Друга легенда води следи към славяните. Названието „март" идва от латинското „Мартиус", т. е. Марсов, посветен на Марс - бога на войната, син на Юпитер и Юнона. Старите българи са го наричали „брезен" - „брезите лист и мъзга пущат". Рано призори, преди да настъпи месецът, ставали само девойките, за да не им замъгли баба Марта очите, та цяло лято да им се спи като работят. Младите трябвало да срещнат първи капризната старица, за да бъде цял месец весела и засмяна, а времето - топло и хубаво. През март не се подстригват хората, за да не им се „подстриже" умът и да станат глупави. На първи март сутринта във всеки дом се палел огън на двора, с много дим. А после всички прескачали до три пъти огъня, с лице към изгряващото слънце, за да се очистят от зли сили и да се предпазят от болести. Един съвет - метнете на простира в дома си за всеки случай червени дрехи и тъкани.

Християнският календар се е опитал да пригоди своя версия към древните вярвания за мартеницата, дошли от езическите времена, но никой не му вярва. Не и в деня на Баба Марта.

Какво вплитаме в мартениците?

Преди: В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви и др. Затова мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили. Децата носели от стари времена мартениците на дясната ръка, шията или гърдите, а момите и младите невести - на шията или вплетени в косите. Мъжете я поставяли над левия лакът или над левия глезен, а в някои области на страната - за да не си вържели мъжкото достойнство те поставяли мартеницата в обувката на левия крак под петата. Мартеници завързвали на младите животни за здраве и на плодните дръвче-та за повече берекет.

Сега: Докато преди 10-ина години китайското производство заля нашия пазар дори и в тази сакрално-българска ниша, вече има сериозен отлив на източна производствена масовка. Нашенските ръчно изработени мартеници не само се предлагат отново, но и се търсят от хората. Не минава година без Пижо и Пенда, момиченца, момченца, пухчета и усмихнати физиономии, фигурки с народни носии и, разбира се, пластмасови играчки, прикрепени с нишки  - за децата.  Срещат се и сувенирни мартеници - сцени от българския бит.

Оттук нататък сме чакаме щъркелите, не в смисъл – да ни носят бебе , а за да си махнем мартеницата. После ще я вържем на плодно дръвче, ще изречем едно желание и ще повярваме, че то ще се сбъдне.

Повод да почерпят имат Марта и Мартин. Всички символики на червено-бялата нишка наричат здраве и късмет, берекет и благополучие. Нека да бъде!

ЕЛИ МАРИНОВА