Вестник „Черно море“ навърши 125 години

9 юни 1891 година е. 

Босоного вестникарче тича по прашната варненска чаршия:
-    „Черно море!!!“,  „Вземете си „Черно море“!!!“
-    Този юнак май се е чалнал от слънцето. 
Те го къде е морето отсреща… - коментира мустакат търговец.
-    Ти си слънчасал, че цял ден лапаш мухите и още не си си взел 
новия варненски вестник „Черно море“ – гълчи го комшията му.
-    Интелигентно го списват и честно – добавя друг.
А младото търговче, което се подсмихва отстрани, 
засуква доволно мустак и тръгва към дюкяна си.
-    Ти къде бе, серсем! – подвикват му другите.
-    Аз вече си пуснах обявлението във вестник „Черно море“ и коконите се наредиха пред вратата. Ще помогна на момчетата, че не насмогват!

Интелигентно, обективно и честно! Това мото и след 125 години ръководи екипа, който списва единствения варненски всекидневник – вестник „Черно море“. 

От първия си брой вестник „Черно море“ изпълнява своята отговорна обществена функция не само да информира гражданите на Варна за случващото се в града, България и света, но и да формира вкуса на обществото за новините – коректни и проверени. От първия си брой вестник „Черно море“ показва обективно позитивите и негативите в живота на града ни и формира интелигентното обществено мнение във Варна. 

Вестник „Черно море“ води активна борба срещу гръкоманството в следосвобожденска Варна.

1891 година, брой 2:

„В град Варна, в населението се насажда едно убеждение, че българските първоначални училища били скъпи, по-скъпи от гръцките училища и затуй населението праща децата си на гръцко училище! Нам ни се види смешно туй, но при все туй, длъжни сме да кажем истината, че в първоначалните български училища не само, че не е скъпо, ами не се плаща нищо и че приказките за скъпотия, са кой знае чий лъжи! Привличаме вниманието на господин Училищния инспектор, по въпроса, за да могат да ходят децата в надлежните училища през бъдещата учебна година.“

Във вестник „Черно море“  не само намират отражение и злободневните проблеми на града, но излизат и предложения за тяхното решение:

23 юни 1891 г., бр. 3

„Имало, казват един хубав обичай в Европа, да се метат улиците в градищата, че да бъдат чисти. Варненското общинско управление, като намерва, че само по този начин може да се варди чистотата на улиците на един град, наредило е тъй също да се метат от неделя на неделя улиците във Варна. Превъзходно нещо! И нии не можем да не похвалим Общинското управление за тази му хубава наредба. Само че метенето на улиците тук докарва една малка неприятност на гражданите: за метене е избрано неделен ден, и то тъкмо това време, когато благочестивите христиени, облечени в новите си премени, отиват на черква. Всякой може да си представи положението на тези християни, потънали в облаци прах…“ В края на тази дописка от редакцията предлагат едно креативно и съвременно решение на проблема - улиците да се метат нощно време, „когато всякой спи и улиците са празни“.

1891 г., брой 4

„Мислим, че Общинското управление е условило кола, за да превозва сметта от домовете, хвърлена, т.е. събрана на купища в улиците по махлите, ежедневно. Но тая кола не обикаля и на два дни веднъж. Известно е, че улиците са тесни, къщите им са без дворове, а като се оставя и пръска сметта, поражда смрад – цяла епидемия. Следва строго да се надзирават тия колари!“

И за нередностите при обслужването на туристите:

7 юли 1891 година, брой 5

„…Само акуратността, удобствата и пълната услужливост в градските ни бани е в състояние да помами нашите гости да повторят посещенията си, интересующи, няма съмнение, града.“ И в материала се обръща внимание на полицейския началник за безочието на някои файтонджии, които искат двойно заплащане от гостите, защото носят куфар.

бр. 52 от 28 юли 1891 г.

“С два увеселителни трена, миналия четвъртък, дойдоха в града ни гости от Русе, около 600-700 души. Ний  се надяваме, че гостите ни ще останат доволни от разходката си в нашия град, в замяна на парите си, които ни оставят.” 

По-нататък в статията авторът пише: “Не знаем дали са се поместили в жилищата спокойно тия гости, защото и преди тях хотелите бяха почти пълни и не е ясно, какво би станало, ако и на другия ден бе дошъл един увеселителен трен, пълен с гости.” И се обръща към общината, че за да се чувстват удобно гостите на Варна, трябва да бъдат отделени пари за направата на улиците.

От редакцията следят редовно пътуването на тези увеселителни влакове, които са били първите чартъри за варненския туризъм.

бр. 107, 8 юли 1894 г. 

“Почнали са се увеселителните тренове от Русе за нашия град. В сряда за пръв път дойдоха два трена, с много гости, присъствието на които се чувства по различни места и в морските бани. Весел град имаме и който не дойде ще е пишман. Особено поправената ни, тази година, морска градина, придава на живота цвят за цялото лято. Само пари да имате.”

бр. 75, 21 август 1893 г.

„В централната градска градина желающите да се разхождат вечерно време без да имат удоволствието непременно да се почерпят от съдържателя на бюфета, не могат да намерят пейка за сядане из градината. Знаем, че общината се погрижи да достави такива седалища на посетителите, но не знаем къде се дянаха те, та ни една не е видна из градината.“

29 юли 1894 г., бр.109

„Сезонът за морско къпане е повече, отколкото можехме да очакваме сполучлив по отношение на числеността на посетителите. Дори извънредното наводнение на гости в града ни създава много бъркотии. Градът ни не би могъл да посрещне толкова много свят, та с крайно съжаление признаваме, че разсърдени отлични гости, даже от Румъния, само защото останаха просто на улицата, без квартира. …… Предлагаме следующето: На гарата да стои градски агент, който да услужва на гостите за квартири (хотелите са пълни). Общината да разпореди да се разузнае, кои къщи приемат гости през сезона и в тях да се настаняват гостите.“

И така нататък, и така нататък… Обективно, честно и конструктивно… С този стил на писане на новините вестникът привличал не само много абонати, но и рекламодатели от цял свят.

Водени от максимата на Хенри Форд, че „Да спреш да рекламираш, за да спестиш пари, е все едно да спреш часовника си, за да спестиш време“, на страниците на вестник „Черно море“ рекламирали български фабриканти от ранга на Матей Недков, банки, търговци на велосипеди, сейфове, дрехи, обувки, плетачни и шевни машини, храни и много други, както и собственици на бирарии, локали, хотели и ресторанти, както и световни марки като „Нестле“ и „Форд“.

Банкерска къща „П.&П. Махалнишки” от Каварна призовава от страниците на вестник „Черно море“: „Заменете фаетона си с автомобила „Форд“, ако искате да спестите много левове и да останете хиляди пъти доволни“.

Хаджипетро Христодулов обяснява, че едничкото средство против ревматизъм е да „замените долните си дрехи с французки хигеничен плат, тъкани с турфна вата“, 

Петър Вергиев предлага в магазина си на ул. „Преславска“ „Най-солидните, истински, руско-американски галоши „Триъгълник“ – червена марка“.

А до тях магазин „Хилядо и един вид“ на братя Герчеви съобщава, че „вече всичко се продава на определена цена. Умоляват се купувачите да идат с пълно доверие“.

Доверие, каквото дедите ни са гласували на информацията във вестник „Черно море“ и на каквото, благодарение на усилията на целия екип на редакцията, се радваме и днес след 125 години „традиция в развитие“!

Честита годишнина на вестник „Черно море“!

От редакцията