Отбелязваме Деня на бесарабските българи

На тази дата (стар стил 15 октомври) през 1838 година, след около пет годишно строителство се освещава трипрестолния храм в Болград, като се наименува “Свето Преображение Господне”. Проектът за изграждането на тази най-голяма българска църква е изготвен от известния руски архитект Аврам Мелников. В изграждането на храма е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи. Храмът се освещава от бесарабския владика архиепископ Кишиневски и Хотински Дмитрий Сулима. Освещаването се извършва в присъствието на хиляди хора – домакини и гости от 82-те български колонии, а тържествата по този повод продължават четири дни. Специални гости са ген. Инзов и тогавашният арменски архиепископ и по-сетнешен патриарх Нерсес. Тогава за първи път зазвънтяват петте големи камбани на новия Божи храм, който няма равен на себе си в цяла южна Русия.

По онова време, тази част на Бесарабия е в пределите на Руската империя, а нашите сънародници – преселници са със статут на колонисти. Основните бежански вълни на масово преселване отвъд Дунава съвпадат с многобройните руско-турски военни конфликти и са мотивирани от руската протекционистична политика спрямо изселващото се население от поробена България. Така в края на 18 и през 19 век около 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко и Молдова и Бесарабия, която през определени периоди е руска територия. Съгласно дадените им права и привилегии, организират свои колонии, основават градовете Болград и Комрат, както и 64 села. Намерили възможности за относително свободно развитие, те полагат усилия за съхраняване на своята вяра, роден език, традиции и обичаи. Преодолявайки трудностите на преселението и усвояването на новите земи, българите съумяват да постигнат добро икономическо равнище, организират  духовните си и просветни средища, което им гарантира възможности за по-нататъшен просперитет.
 

Болград е основан през 1819 г. от български преселници на мястото на с. Табак. През периода 1856-1878 г. е в пределите на Молдова. Градът бързо се формира като културен център на българските колонии в Бесарабия. Освен знаменателното освещаване на величествения храм “Свето Преображение Господне”, друг знаков момент в развитието на селището е откриването на първото българско общообразователно училище. Това е прословутата Болградска гимназия “Св.св.Кирил и Методий” (Народно централно училище в Болград), учредена с правителствена грамота (хрисовул) на молдовския княз Н. Богориди на 28 юни 1858 г. Болградската гимназия изиграва много голяма роля в българското Възраждане, бесарабските българи участват и в Опълчението, и в Руско-турската освободителна война. Тя подготвя първите политически, просветни и културни дейци в България след Освобождението и възстановяването на българската държавност през 1878 г..
 

Болград постепенно се превръща в символ на съхраненото българско самосъзнание, а “Свето Преображение Господне” е най-величественият за времето си храм - прослава на светата християнска вяра и българска духовност. Бесарабските българи имат големи заслуги към прародината България и значими проекции в националната ни и културна история. През далечната 1938 г., когато се честват юбилеите на двете особено ценни народностни постижения – 100 години от освещаване на храма и 80 години от основаването на гимназията, се издига призивът: Нека денят на освещаване на храма се превърне в голям празник – Ден на бесарабските българи. Нека съвременна България тачи спомена за своите сънародници, извършили подвига на преселението, поддържали вече два века жива връзката си с прародината, съхранили своята вяра, език, традиции, жертвоготовно подпомагали нашето Отечество в най-тежките периоди от историческото му развитие.
 

Бесарабските българи са съхранили българската си национална идентичност и самосъзнание, многобройни са структурите на българската общност в Украйна и Молдова – дружества, общини, училища, читалища. По волята на съдбата техните потомци са пръснати в цял свят – Русия, Казахстан, на практика всички европейски страни, Америка. Наш свят дълг е да съхраним връзката си с тях, те са наши най-близки сънародници, неразделна част от българската нация, отбелязва aba.government.bg.
 

Нека 29 октомври винаги ни обединява и ни напомня за славното минало на нашия народ, за примера на бесарабските българи – пример на безусловна вярност към Родината.

Четете още: Младежи от 5 страни, събрани от Фондация „Българска памет“ мечтаят за кариера у нас