Сия Папазова: Без инфраструктурни проекти няма как да станем столица на културата

- Г-жо Папазова, изненада ли Ви фактът, че Варна не бе избрана за европейска столица на културата?

- Не, и ще ви кажа защо. Но преди това бих искала да отбележа, че варненци много не се вълнуват от този въпрос. Ще употребя дори лош израз – не им пука от тази работа. Това е нехубавата истина. Иначе един такъв нерадостен резултат предполага повече анализ, повече мъдрост, повече вникване в нещата, в проблемите на нашия град. Мисля, че ако бяхме станали европейска столица, покрай еуфорията това щеше да разкрие много варненски проблеми в областта на културата. Нека помислим малко и върху това – дали всъщност заслужавахме да бъдем избрани?

- А Вие какво мислите по този въпрос?

- Ще започна отдалеч. Идеята за европейска столица на културата е вече на 30 години. През тези три десетилетия Европа казва на градовете да сложат акцент върху развитието на културата си. И то културата, която се гради от общините. Затова 30 години европейските столици се надпреварват да правят всичко най-добро за културата. 30 години ние правихме точно обратното във Варна. Ние разрушавахме последователно варненската култура. Взривихме прекрасни сгради във виенски стил на главната улица. Дом на актьора? Няма такъв. Домът на писателите е една руина. Разбрах, че сега е застрашен и Домът на архитекта. Да не забравим големия варненски грях – ликвидирането на филхармонията - тази школа на диригенти, на композитори. И сега най-важното: европейските градове се състезават с инфраструктурни проекти. Това е основата на състезанието. Вижте каква е картинката при нас. Операта е сбутана в тази мъничка сграда на театъра, която е строена през 20-те години. Една истинска варненска мисъл би трябвало да се насочи веднага към построяването на сграда за опера и балет с концертна зала. Къде ни е този проект? Има ли сграда варненската окръжна библиотека? Има ли сграда общинският детски комплекс? Има ли място, където да се събира варненската културна интелигенция? Знаете ли как живее бохемата в Бургас? Огромна е разликата. Тази липса на инфраструктурни проекти ни лиши от възможността да бъдем избрани за европейска столица на културата. Ние бяхме някога в окото на българската и европейската култура. Сега не сме там и трябва да го знаем. Продължаваме да вършим безобразия в областта на културата. Защо бе такава съдбата на ателиетата на художниците, които във „Вулкан“ разрушихме? Поводът бе приватизацията, но общината предложи ли някакво друго решение? Бяха ли открити нови пространства за култура? В Европа основното е да превърнеш едно профанно пространство в сакрално. Това правят хората. Превръщат в галерии  изоставени халета, пивоварни, фабрики. Ние правехме точно обратното. Във Варна превръщахме сакрални пространства в профанни. Тези неща ги правим под мълчаливото наблюдение на варненската община, а европейската идея е за място на общината в тези процеси. Така че за тези 30 години ние много сериозно трябваше да огледаме нашето културно пространство. И непременно да построим нещо ново.

- Вие сте един от  факторите при създаването на таланти, при моделирането им, чувствахте ли се достатъчно въвлечена във варненската кандидатура?

- Аз слушах едно интервю с Даниела Стойнова и Пенка Живкова – едната успешен бивш председател на комисията по култура в общинския съвет, другата успешен бивш директор на дирекция „Култура“. Те казаха много интересни неща и се питам – защо не бяха привлечени за каузата тези жени? Въпросът не е защо творците не са били включени в кандидатурата. Въпросът е друг - че самите творци са обект на тази програма. Ако кандидатстваш за такъв амбициозен проект, ти го правиш на базата на варненските творци – артисти, композитори, художници, гласовете на варненската опера. Те са сърцето на проекта. Те не трябваше просто да бъдат привлечени, участвайки с нещо. Основният обект на проекта трябваше да бъдат варненските културни институти. Това обаче не е стана.

- Как се реализира тази идея в градовете, които вече са ставали културна столица на Европа, г-жо Папазова? Вие вероятно имате наблюдения.

- Ще ви кажа веднага. Атина става столица на културата, като слага акцент върху творците от своя артистичен свят. С това пробива. Дъблин построява сграда - културен център за деца. Копенхаген вдига нов оперен театър с концертна зала за рок и джаз. Солун построява 8 театъра и 2 амфитеатъра. Стокхолм превръща изоставени стари сгради в покрайнините на града в център за съвременно изкуство. Ваймар изгражда конгресен център, библиотека и архив. Берген прави театрален фестивал на параходните градове, т.е. развива т.нар. крайбрежна култура. А това понятие е важно и за нашия град. Да, ние имаме международен театрален фестивал. Но къде е примерно варненският фестивал на градовете на вода? Защо не направим фестивал, в който да привлечем Одеса, Констанца, Хамбург, Марсилия? Мисля си, че дребнотемието, дребните хрумвания са причина за тази провалена наша кандидатура. На дребно е била цялата работа. Без въображение, без смелост. А Варна има такава огромна нужда от инфраструктура. Един проект само от тези, които изброих, да бяхме почнали – поне първа копка да бяхме направили за библиотека, опера, концертна зала. Няма. Как ще станем столица на културата?

- Беше ли използван според Вас поне опитът на варненските творци?

- Вижте, това е варненски специалитет – да не използваш опита на опитните. Това го правим прекрасно. Местим хората, махаме ги от постовете им, едни политически страсти, едни игри се въртят, в резултат на което интересният, кадърният човек невинаги излиза на повърхността. И това е част от нашата варненска драма. * Не станахме столица на културата, но дали пък това не означава, че ще погледнем в нашия си двор и ще разберем как стоят нещата при нас?* Аз бих казала така. Нека погледнем към следващата кота – Варна – Европейска младежка столица. Всички поуки от провалената кандидатура трябва да ги извадим за новия проект. Акцентът трябва да се постави върху общинския детски комплекс. Акцент трябва да се сложи на нашия балетен конкурс, на който идва младата талантлива балетна смяна на Европа. Акцент трябва да сложим върху школите, които възпитават младите хора. Прекрасни театрални школи имаме. Ако трябва да вадим поука, първото е да си оправим критериите. Трябва да съхраним всичко старо, традиционно, хубаво, създадено от творците на културата. Трябва само да надграждаме, да не си позволяваме повече да рушим...

АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ