Световъртеж - кога се появява и защо?

Замаяността е неясен е неспецифичен симптом. Характеризира се с абнормно възприятие по отношение на мястото, където се намираме или позицията на нашето тяло спрямо него. Световъртежът е специфичен тип замаяност, при която е налице субективно усещане за завъртане на околната среда и предмети или собствено усещане за въртене на тялото.
 
Световъртежът може да бъде както от периферен (увреда на вестибуларния нерв и лабиринта), така и от централен произход – дължащ се на заболявания, засягащи централната нервна система. Централният тип световъртеж се дължи на абнормно предаване, обработка и възприемане на нервния сигнал от периферните вестибуларни пътища, в това число вътрешно ухо и вестибуларен нерв) към централните мозъчни структури.
 
На какво се дължи постигането на равновесие на нашето тяло?
Запазването на баланс и равновесие на нашето тяло се дължи на правилното функциониране на нашите основни сетивни рецептори – вестибуларният рецептор (намиращ се във вътрешното ухо), зрителният рецептор и проприоцептивните рецептори, които долавят положението на нашето тяло в пространството. Информацията, подадена, от тях се предава на мозъчните структури – мозъчен ствол и малък мозък, където се интегрира и се „координират” движенията на очите и тялото, за да се запази необходимото равновесие. Крайният анализатор, който участва и в осъществяването на обратна връзка, е мозъчната кора.
 
Епидемиология
Появата на световъртеж е по-характерна в по-напреднала възраст, поради увеличаване на рисковите фактори – артериална хипертония, атеросклероза, захарен диабет и съответно нарастване риска от съдови усложнения. Сред по-младите хора, често появата на „ централен” тип световъртеж се асоциира с наличието на мигренозно главоболие или демиелинизиращ процес.
 
Кога да мислим за „централен” световъртеж? 
На първо място е необходимо да се изключи възможността да се касае за периферен вестрибуларен синдром. Ориентир за това е анамнезата за продължителност, самата изява на световъртежа, както и съпътстващите допълнителни признаци.
 
Едни от най-разпространените форми на периферен световъртеж са: доброкачествен позиционен световъртеж, траещ около секунди до минути, Мениеров синдром, представляващ повтарящи се епизоди на световъртеж, асоцииран със загуба на слуха, натиск и шум в ушите, продължаващи няколко часа, както и вестибуларния невронит, траещ няколко дни, без асоциирани неврологични или слухови нарушения.
 
Отхвърлянето на периферна генеза за световъртежа, както и наличието на съпровождащи неврологични признаци – в това число главоболие, преходни зрителни нарушения, нарушения на говора и речта, слабост или сетивни нарушения на тялото насочват към вероятна централна причина за появата на световъртеж.
 
Кои са 4-те най-чести „централни” причини за световъртеж?

 
Мигрена-асоцииран световъртеж 
Връзката между мигренозното главоболие и световъртежа е разнообразна. При една част от случаите появата им съвпада по време, в друга част главоболието предшества появата на световъртежа, а в по-голямата част от случаите (50%) световъртежът е първото оплакване. Често острата атака на световъртеж се последва от намален толеранс при завъртане на главата и поява на преходно замайване.
 
Нарушения във вертебробазиларната съдова система 
Нарушенията могат да са по типа на инсуфициенция (недостатъчност), транзиторна исхемична атака или инсулт. Вертебробазиларната система е отговорна за кръвоснабдяването на по-голямата част от отговорните за запазването на равновесие мозъчни структури, в това число и вътрешното ухо. Затова нарушението в тази система често се асоциира с появата на световъртеж, който може да е хроничен или остро възникнал.
 
Освен световъртеж, други насочващи симптоми за наличие на нарушение във вертебробазиларната система са:
Намаление на слуха;
Шум в ушите;
Диплопия - двойно виждане;
Дроп-атаки – внезапни падания, без загуба на съзнание.

Острото нарушение на кръвотока на една от артериите, принадлежаща към вертебробазиларната артерия, води до остра поява на световъртеж, шум в ушите и загуба на слуха.
 
Исхемията в басейна на друга водеща артерия води до т.нар. синдром на Валенберг, характеризиращ се с остро възникване на световъртеж, гадене и повръщане, едностранна лицева болка и изтръпване, нарушена координация в крайниците от едната страна, спадане на клепача и свиване на зеницата на едното око, както и загуба на усета за болка в другата страна на тялото.

 
Малформация тип Арнолд-Киари
Представлява навлизане на част от малкия мозък и мозъчния ствол през т.нар. голям черепен отвор и притискане на съответните мозъчни структури и черепномозъчни нерви. Най-честите оплаквания са от световъртеж, атаксия, невросензорно намаление на слуха, главоболие, болка във врата, дисфункция на черепномозъчни нерви.
 
Множествена склероза
Макар в по-голямата част от случаите първа изява на заболяването да е развитието на оптичен неврит, в 5% от случаите световъртежът е първият сигнал. При 50% от пациентите с множествена склероза, световъртежът е съпътстващо оплакване в хода на заболяването.

puls.bg