Формулата за родителски успех е лесна: Довери се на себе си, мамче

Да бъдеш майка е една от най-странните, шантави, но и красиви въртележки, на които съм се качвала. Височините са по-високи, отколкото някога съм вярвала – първата усмивка? Ахх! Първата целувка? Божичко! Но низините – те са наистина ниски... защо детето не спи? Защо кърменето понякога е болезнено? Кога мога да си почина? Някога ще се чувствам ли нормално отново? Моля, спри да плачеш/крещиш/пищиш. Може ли някой друг да те подържи?

Низините наистина сринаха всякаква увереност, която имах в майчинските си способности. Има милиони въпроси, на които мога да отговоря само с едно „Ъмм, не знам?“. Първите няколко месеца на майчинството ми се струваха като тест, за който уж бях учила, но в крайна сметка се оказа, че се бях подготвила по грешния предмет.

Седмица след като доведохме малкото момиченце у дома, развих вазоспазми и млечни мехурчета, най-вероятно причинени от недостатъчно засмукване на гърдата от страна на бебето. Прекарвах часове в гледане на клипове, опитвайки се да се информирам как да я накарам да се кърми правилно.

Никой не ме беше предупредил, че бебето ми няма да е експерт по хранене директно с излизането си от утробата. Когато трябваше да се върна на работа, детето ми отказваше да се храни от бутилка. Опитах всеки трик, за който бях чувала, но нищо не работеше. Когато беше на четири месеца момиченцето ми просто спря да спи в кошарката си и започваше да пищи всеки път, в който я сложех там. Докато растеше, решенията и предизвикателствата продължаваха да идват. Бавачка или ясла? Да работя или да стоя у дома? Ваксини или без? Да я уча ли да спи или не? Да готвя специална храна или да взимам от детска кухня? Специален график или свободна игра навън? Да я наказвам или да й обяснявам, когато направи нещо нередно?

Прочетох много статии и книги, говорих с много лекари и приятели – а всичките гласове в главата ми ме претоварваха. Решавах нещо, чувствах се уверена и изведнъж – бум! – прочетох или чух нещо противоречиво и се връщах в начална позиция. Всеки беше толкова уверен, че е прав. Защо тогава аз не бях уверена в това за себе си? Да бъдеш родител означава да правиш поредица от избори и често това води до битка между различни лагери.

Не ме беше грижа към кой лагер принадлежах, просто не исках да навредя на детето си. Исках да знам всичко, да бъда сигурна какво правя. Бях на лов за формулата, която гарантира успех. И честно казано това понякога ме изяждаше. Доверявах се на източниците на мъдрост, но все пак те предлагаха различни решения. Как можеше аз, някой, който никога не е правил това преди, да знам какво е правилно? Бебето беше едно от най-добрите неща, които са ми се случвали, а това да го предам, избирайки „грешния“ отговор, ме убиваше. За някои от тези избори се опитвах да се придържам към науката. Проучванията не може да грешат, нали? Но все пак се сблъсквах с противоречия в информацията.

„Яйцата са страхотна първа храна“. „Никакви яйца преди първата годинка!“. „Не, колкото по-рано започнете с яйцата, толкова по-добре“. Ако науката не може да намери консенсус и някои от най-страхотните майки, които уважавам, не могат да намерят консенсус, то какво трябва да правя аз? Но ето какво научих (и което всеки опитен родител знае): няма формула за родителство. Няма верен отговор. И вместо това да ме уплаши, просто го приех.

Това е новата ми мантра: прави това, което работи за семейството ти, докато спре да работи. Важно е да се информираш възможно най-много, но на даден етап остави телефона, компютъра или книгата и се довери на себе си. Дори и отговорът да е грешен, избран от любов и приложен с уважение, има голяма вероятност да може да се промени. И макар и приключението ми да беше усложнено от късно диагностицирана следродилна депресия (нещо, което без съмнение удвои страха ми и умножи стократно въпросите ми), съм сигурна, че много майки са стигнали до същия извод. Имам подозрение, че всички родители се чувстват така понякога. Знаейки, че ще се появят още въпроси, докато дъщеря ми расте, реших да не оставям те да ме изяждат. Вместо това трябва да се доверя на инстинкта си и да се справя с низините по свой начин.

А когато се провалям, да виждам това като възможност да се подобря и да се превърна в майката, която искам да бъда, не в майката, която „те“ смятат, че трябва да бъда. 

Dama.bg