Нобелов лауреат представи радикално решение за проблемите в еврозоната

Фискалната политика трябва да бъде иззета от ръцете на политиците и да бъде предадена на представители, които не са пряко избрани, подобно на паричната политика, заяви в четвъртък нобеловият лауреат Ерик Маскин на конференция на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитиран от Bloomberg.

“Радикално предложение? Да, но мисля, че всички можем да се съгласим, че еврозоната се нуждае от доста значителна реформа, ако иска да съгласува фискалната си и паричната си политика“, каза Маскин, който през 2007 г. получи Нобеловата награда за икономика, на лекция по време на първата конференция Annual Research Conference на ЕЦБ във Франкфурт. „Всички ние ще бъдем по-добре – и го казвам като американец, ако еврозоната не спира да оцелява и процъфтява. Но това няма да се случи автоматично“.

Икономистът заяви, че бюрократите се справят по-добре от избраните лица при взимането на решения по политики, чиято ефективност не може лесно да бъде оценена от обществото или които показват резултати след твърде дълго време. Случаят с паричната политика не е такъв, която в съвременните общества като цяло се води от неизбрани, независими централни банкери. А това, според Маскин, трябва да важи и за „фискалните параметри“, например размерът на събираните приходи и колко разходи могат да бъдат направени.

Маскин каза, че решенията по данъците и разходите – кой се облага и за какви обществени блага се харчат парите, трябва да продължат да се взимат от обществото и избраните от него представители.

Ако германският канцлер Ангела Меркел казва, че „Гърция трябва – или не, да бъде спасена, тя може да се позовава на това кое е добро за Европа, но тя знае, че истинският ѝ избирателен район е Германия“, каза той. „Тя не намира изцяло стимул в това, което е добро за Европа. Партията ѝ все пак ще бъде преизбрана от германците“.

Малко вероятно е предложението на Маскин да бъде посрещнато благосклонно от политиците, които са изправени пред популистка реакция срещу Европейския съюз и неизбраните му технократи и които не показват особен интерес към споделянето на още суверенитет. Въпреки това нобеловият лауреат, който е професор в университета Харвард, каза, че макар първоначално да е трудно да се откажат от властта политиците може един ден да са благодарни за това.

„Може да почувстват известно облекчение, че това вече не е в техни ръце, че трябва да правят това, което други казват“, заяви той. „По същия начин много американски президенти са щастливи, че Фед взима решенията по лихвените проценти“.

investor.bg