Анализ: Мантинелите в района на инцидента на АМ "Струма" са технически и физически остарели

Снимката е илюстративна/МРРБ/Архив

Ограничителните системи в участъка от п.в. "Драгичево" до п.в. "Долна Диканя" по АМ "Струма" по същество са изпълнени, съгласно действащите към датата на проектиране и изграждане нормативи. Към настоящият момент, обаче, те са технически и физически остарели. Това е заключението от анализ на експерти от САТЕПБ и ЕЦТП за ограничителните системи в участъка от п.в. Драгичево до п.в. Долна Диканя на автомагистрала „Струма“.

За съжаление трагичният инцидент, при който 45 души загинаха, доказва това. Необходимо е да бъде изготвен план за провеждането на ограничителните системи за пътища първо на автомагистралните участъци, а след това на пътищата от по-нисък клас в съответствие с БДС EN 1317:2010, пишат от ЕЦТП.

Ето и целият анализ:

Анализ на ограничителните системи в участъка от п.в. Драгичево до п.в. Долна Диканя на автомагистрала „Струма“

Въведение

Проектът за реконструкция на път I-1 Перник-Долна Диканя е изготвен от „Пътпроект“ и одобрен от технически съвет на АПИ през 2002г. Строителството, съгласно одобреният проект е проведено от 2002 до 2007г., когато е съставен и подписан АКТ образец 15. В последният няма отразени забележки, касаещи ограничителните системи за пътища.

Анализ на нормативната уредба, регламентираща ограничителните системи за пътища в периода на проектиране и изграждане на участъка

Автомобилните пътища се проектират и изграждат, за да осигурят бърза, удобна и безопасна инфраструктура за движението на моторните превозни средства. Успоредно с развитието на автомобилната промишленост, от автомобили движещи се с 5 до 10км/ч, през двигателите с вътрешно горене, позволяващи скорости над 200км/ч до съвременните електромобили, спомагащи за запазването на околната среда, пътната инфраструктура се развива и адаптира. Първите методи за задържане на автомобилите в рамките на пътното платно са били (а и все още се срещат в някои страни) каменни или бетонни блокове. С увеличаването на скоростта и теглото на автомобилите, се разработват стоманените еластични предпазни огради. В България първият норматив, който е давал указания за производствените характеристики и начин на монтаж на модерните за тогава предпазни системи е Отраслова нормала – ОН 11-51267-85 – Огради стоманени, предпазни, пътни от 1985г.. В последствие е издадена ОН1184412-90  на същата тема, като са допълнени детайли към производството и приложението. Следват множество технически и вътрешно-ведомствени документи, като към датата на проектиране (2000-2002г.) валиден е Техническа документация за стоманени предпазни огради  (СПО-97) – ГУП. В тази документация са посочени отново всички детайли, необходими за проектирането, производството и прилагането на стоманените предпазни огради.

Основната система, прилагана след 1997г. по пътната мрежа в Република България е т.н. СПО 97. При нея водещата шина е с габаритна дължина 4,30м, а съседните шини се съединяват посредством 8 болта М16. В различни случаи монтажите са чрез бетониране или набиване на стълбчето.

По този стандарт са изпълнени и ограничителните системи на участъка от п.в. Драгичево до п.в. Долна Диканя.

През 2004 година, когато проектът е приет, избран е изпълнител и строителството вече е започнало, се издава актуализиран документ, регламентиращ приложението на ограничителни системи за пътища, а именно: Технически правила за приложение на стоманените предпазни огради и парапети за автомобили – АПИ. В тези технически правила за пръв път в България се показват модерните „тривълнови“ водещи шини за ограничителни системи. Показани са преходни елементи и много детайли, съобразени с последните тенденции в Европа.

През 2010г., практически незабавно след въвеждането на стандарта EN1317:2010 и неговото хармонизиране, чрез БДС EN 1317:2010, са издадени действащите в момента „Технически правила за приложение на стоманените предпазни огради по републиканските пътища“ – АПИ.

Констатации при извършен оглед на място

След трагичната катастрофа при км 31 на автомагистрала „Струма“, беше извършен оглед на място, при който се констатираха някои несъответствия с изискванията.

 Използваните скрепителни материали не са горещо поцинковани, каквото е изискването на норматива от 2004г. В същото време нормативът от 1997 година допуска използването им.

При някои от съединенията между съседни водещи шини, липсват скрепителни елементи.

Някои от централните болтове, вероятно в резултат от температурни дилатации на системите, са компрометирани. При стандартът от 1997г. не са предвидени уплътнителни планки, които при системите, отвговарящи на БДС EN1317 са задължителни.

Като цяло все пак монтажът е изпълнен добре, като всички изискуеми по норматив и производствена документация крепежни елементи са монтирани.

Приложената ограничителна система, наподобява системите, регламентирани в  EN 1317, като такива с нормална „N” степен на задържане. Това означава, че ако лек автомобил с тегло до 1500кг напусне платното за движение и се удари в ограничителната система, то тя ще го задържи. Основното различие между СПО 97 и например N2W5 системите е, че на модерната, отговаряща на новият стандарт стоманена предпазна ограда е изследвано поведението при удар, докато при старата СПО 97, такова изследване не е провеждано.

Съгласно действащите към момента указания за приложение на ограничителни системи, при пътища с две платна за движение (още повече за автомагистрали) е задължително средната разделителна ивица да се обезопасява със системи с висока степен на задържане т.е. H1 или H2. С такива ограничителни системи се обезопасяват всички новостроящи се пътища от този тип, включително и южната дъга на софийския околовръстен път.

Заключение:

Ограничителните системи в участъка от п.в. Драгичево до п.в. Долна Диканя по същество са изпълнени, съгласно действащите към датата на проектиране и изграждане нормативи. Към настоящият момент, обаче, те са технически и физически остарели.

За съжаление трагичният инцидент, при който 45 души загинаха, доказва това. Необходимо е да бъде изготвен план за провеждането на ограничителните системи за пътища първо на автомагистралните участъци, а след това на пътищата от по-нисък клас в съответствие с БДС EN 1317:2010.