За България в момента на дневен ред е подаване на молба за членство в ERM II, но за други държави въпросът е как най-лесно да напуснат еврозоната. Темата се завръща след идването на власт на евроскептиците в Италия.Разбира се, основните министри в новия италиански кабинет заявяват, че ще оставят страната във валутния съюз, пише в коментар нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц за европейското издание Politico. Тяхната позиция не трябва да се разглежда като непостоянна - те искат да останат в еврозоната, но настояват първо да я променят.Италия е права в едно - валутният съюз действително се нуждае от реформа, пише още Politico. Концепцията за еврото е сгрешена още от самото начало. За държави като Италия валутният съюз отнема два ключови механизма - определяне на основния лихвен процент и обменния курс на валутата и не предложи нищо повече от строг контрол на дефицитите и дълговете, което е допълнителна пречка за икономическото възстановяване.
Резултатът е забавено икономическо развитие на зоната, особено сериозно за по-слабите икономики.Еврото беше създадено за повишаване на просперитета, но реално постигна по-голямо разделение между страните в ЕС, особено между кредиторите и кредитополучателите. Това се отразява и върху решаването на другите проблеми за общността - миграцията и защитата на границите, които са кризисни за Гърция и Италия.Спънка пред реформите обаче поставя Германия. В еврозоната например отдавна се признава нуждата от Банков съюз. Берлин обаче се противопоставя на тази ключова реформа, която може да спре изтичането на капитала от слабите икономики. Но вътрешнополитическите проблеми в Германия спират промените и влошават още повече ситуацията в еврозоната.
Една от основните критики към валутния съюз е невъзможността да бъдат коригирани валутните курсове, а тежестта поемат членовете длъжници, които вече страдат от забавен икономически растеж и свити доходи. Ако Германия има по-гъвкава фискална политика, част от тази тежест би могла да се измести от тези държави.В своя анализ Стиглиц посочва, че ако Германия откаже да направи нужните стъпки за подобряване на еврозоната, то най-верният път за останалите членове е излизане от валутния съюз. Или с други думи - Германия или трябва да поведе реформите, или да напусне, какъвто коментар вече направи Джордж Сорос.
С излизането на Германия, а вероятно и още няколко държави от Северна Европа, стойността на еврото ще намалее, което ще подкрепи износа на Юга, а като цяло част от причините за разминаванията във валутния съюз - преодолени.Проблемът е, че Германия на този етап отказва да поеме която и да е от двете опции. Това поставя страни като Италия и Гърция да избират между икономически растеж и оставане в еврозоната. През 2015 година неопитното гръцко правителство например направи избора си да запази еврото и резултатът е стагнация с едва забележим икономически растеж в последните месеци.
Сега Италия може да направи различен избор и при липсата на реформи, излизането от валутния съюз е ясна и съществена стъпка. Така ще бъде стимулиран износът и вътрешното потребление, а страната ще стане по-атрактивна за туристите. Това ще повиши и приходите в хазната, а безработицата ще започне да намалява.
При този вариант позитивите ще са ясни, а предизвикателството е как да се напусне еврозоната с минимални икономически и политически разходи. Една от най-важните крачки е да бъде преструктуриран дълга така че да бъдат защитени финансовите институции. Без това ще бъдат загубени голяма част от потенциалните ползи от излизането от еврозоната.
investor.bg
Четете още: Чужд шофьор предизвикал мелето на АМ „Тракия“
Коментари