Под 300 гр. хляб на ден яде българинът

Все по-малко хляб яде нашенецът – каза Иво Бонев, председател на Съюза на хлебопроизводителите и сладкарите във Варна. По-малкото количество насъщен и по-рядката му употреба обаче от друга страна българинът компенсира с по-голямо качество. У нас вече все повече се посяга към здравословен хляб, със закваска, с лимец, тъмен, типов и пълнозърнест. Има тенденция към намаляване на общото потребление на заводски хляб. Ако преди 10 години нашенецът е консумирал по 340 грама хляб на ден, то сега количеството е паднало под 300 грама на ден. Трябва да се яде ежедневно хляб, смята Иво Бонев. В зависимост от  възрастта, пола и професията, хората трябва да си набавят ценните съставки, съдържащи се в здравото зърно. Особено подрастващият организъм има нужда от хляб. Едно дете е добре да приема поне 250 гр. бял хляб. Младежи в пубертета също могат да изяждат толкова. С възрастта хората трябва да намалят това количество и да заменят белия хляб с черен, със закваска.

Технологията на закваската не е нова. Тя е позната от практиката на старите българи, когато бабите ни са си оставяли от кваса на предишния хляб - за следващия.

Недостатък на много производители днес е, че не се изчаква процесът на узряване на хляба.

Хлебарите бързат, ползват фуражна, вместо хлебна пшеница, добавят се вредни подобрители. Хората трябва да обръщат специално внимание на хлябовете, които се пекат пред очите им в големите вериги магазини. Те са хрупкави и вкусни за консумация веднага, но имат твърде много подобрители, правят се от замразени теста и нивото им на полезност е съмнително. Добре е хлябът да се съхранява в хартиена торбичка.

По думи на Иво Бонев традиционната българска баничка никога няма да изчезне, колкото и трудно да се приготвя. Подобна баница има и в съседните балкански страни. В Сърбия например я предпочитат с месо, вместо със сирене. Такава  харесват и на юг от Бургас, където ѝ казват Странджанска.

Браншовикът сподели с притеснение, че децата от 1 до 4 клас във варненските училища ядат закуски със съмнително качество. Той препоръча в комисиите, които избират доставчик да участват родители от родителското настоятелство, които да имат тежест при последната дума и взетото решение. По думи на Бонев, масова практика е да се избират търговци, а не производители. Понякога мотив от типа на „кратко време за подмяна на продукта“ натежава пред качеството на избраната храна.

Ели Маринова

Снимка Пламен Гутинов

Четете още: Баничката във Варна скочи с 20 ст.