Енергийното бъдеще на Европа

Въглищата генерират над 20% от електричеството в Европа, но в същото време отделят приблизително 65% от всички емисии въглероден диоксид от енергийния сектор, като Германия, Полша и Чехия са главните центрове на потреблението на твърдите изкопаеми горива, пише анализаторът Пол Дийн за Energy Post.
 

Но дори и с високите цени на въглищата в рамките на Европейския съюз (ЕС) изглежда малко вероятно да видим редукция на вредните емисии в близко време. 
 

Цените на Системата за търговия (ETS) с емисии трябва да се повишат двойно, за да принудят електрическите централи и дружества да премахнат въглищата от своя енергиен микс.
 

В началото на ноември цените на въглищата в Европа удариха своя петгодишен връх. По-голямото търсене в Китай, дължащо се на спада в местното производство и недостига на запаси, насочват международните доставки на въглища на изток и това довежда до по-високите цени.
 

Това би трябвало да е добра новина за ЕС и борбата му за редуциране на въглеродните емисии. Но растящите цени на природния газ означават, че поне в краткосрочен план има малко причини за празнуване.
 

Единица електроенергия, произведена от въглища, може да отдели до три пъти повече въглероден диоксид, отколкото електроенергията от природния газ.
 

Газът оказва по-слабо негативно въздействие върху качеството на въздуха и се интегрира по-добре със слънчевата и вятърната енергия.
 

Скъпите въглища е по-малко вероятно да бъдат използвани за генериране на електроенергия и скорошното увеличение в цените на въглеродните емисии в ЕС се разглежда като положителна стъпка в борбата за премахването на въглищата от енергийния микс на Европа.
 

Причината е, че цените на природния газ също са се увеличили значително и това се отразява върху избора на основен електрически производител сред електроцентралите.
 

По-високите цени на емисиите биха могли да направят по-ефективно и по евтино електричеството, произведено чрез природен газ.
 

В момента въглищата се търгуват при 3 евро за гигаджаул, докато природният газ е значително по-скъп – 9 евро за гигаджаул, докато цената на емисии в ETS достига 22 евро за тон, като с това добавя 2 евро за гигаджаул към въглищата и 1 евро за гигаджаул към природния газ.
 

Това означава, че единица електрическа енергия (1 мегаватчас), произведена от природен газ, би струвала 73 евро, докато същата, произведена от въглища, ще има стойност от 60 евро.
 

При тези цени се налага удвояване на цената на въглеродните емисии в ЕС от 22 евро на тон до 44 евро на тон, което ще направи природния газ по-евтин от въглищата и ще стимулира неготово изпозлване в енергетиката.
 

По-високите цени на изкопаемите горива биха били полезни и при финансирането на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), тъй като по този начин тяхната цена ще се понижи.
 

Някои страни предлагат и алтернативни мерки за намаляване емисиите от въглищни централи.
 

Австрия, Дания, Франция, Германия, Италия, Холандия, Финландия, Португалия, Швеция, Ирландия и Великобритания неотдавна обявиха своето решение за постепенно редуциране на дела на въглищата при производството на електроенергия, като в Белгия последната въглищна електроцентрала затвори врати още през 2016 г.
 

В същото време обаче продължават разработките за нови въглищни централи с общ капацитет от 6,7 гигавата в страни като Полша, Гърция, Хърватия и Германия.
 

Остава да се види колко от тези централи ще бъдат завършени. Въз основа на текущите цени и политическия пейзаж е трудно да се предвиди положителната перспектива за въглищата в Европа.

Investor.bg 

България ще брои земеделците през 2020 г.