Капитал и видове източници на финансиране

Финансирането на бизнеса, следва да се разбира като осигуряване на средства, посредстовм които фирмата да осъществява своята дейност. Осигурените финансови средства се използват за инвестиране в различни стопански и финансови начинания, като придобиване на машини и съоръжения за производството, недвижимо имущество за производствени цели, акции и дялове на други оредприятия и др. Този начин на използване на капитала се характеризира с очаквана възвръщаемост в бъдеще.

Финансиането се свежда до получаване на парични средства. Източниците на финансиране най-общо се класифицират като собствени и чужди. Към собствените източници на финансиране спадат собствения капитал  и амортизациите на материалните и нематериални дълготрайни активи. Собственият капитал представлява паричен израз на величината на онази част от имуществото на предприятието, придобито със средства на сбствениците. Обикновено се класифицира като основен капитал, резерви и печалба от осъществяваната дейност. Основният капитал е относително постоянна величина и за капиталовите дружества (дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества и др.), подлежи на регистация пред Агенцията по вписванията. Представлява съвкупността от акциите и дяловете на собствениците (наричани съдружници в ООД, акционери в АД, кооператори в кооперациите и т.н.). Резервите като елемент на капитала се формират за сметка на печалбата на предприятието и се използват за покриване на рискови мероприятия и загуби. Печалбата от осъществяваната дейност е резултат от вътрешни натрупвания и принадлежи на собствениците на капитала. Чрез нея е финансирано част от имуществото на предприятието. Обикновено печалбата се разпределя под формата на дивидент, прдставляващ доход за акционерите или съдружиците.

Съществен вътрешен източник на финансиране са начислените амортизации на материалните и нематериални дълготрайни активи. Амортизациите представляват начисленото изхабяване на дълготрайните активи. Посредством амортизациите, дълготрайнте активи пренасят на части своята стойност в състава на разходите за прозиводство на готовата продукция или оказаните услуги от предприятието. Както вече беше посочено, посредством начисляването на амортизация, дълготрайните активи пренасят на части своята стойност в състава на разходите. Впослледствие чрез продажната цена на продукцията или услугите, тези амортизационни отчисления се връщат обратно в предприятието и могат да се използват за технологично обновяване на производствените мощности.

Вътрешните източници на финансиране е целесъобразно да се използват за разширяване, модернизиране и реконструиране на имуществото на предприятието.

Външни източници на финансиране на бизнеса. Като външни източници капиталите, които могат да бъдат привлечени от външни източници като финансовите пазари; банкови институти; лизингови споразумения и др.

Финансирането чрез капиталовите пазари  се свежда до емитиране на собствени акции и ли облигации. Акциите и облигациите се емитират (издават) от определени предприятия, обикновено акционерни дружества (за акциите и облигациите) или общините (за облигацииите).

Акцията представлява ценна нига, с номинал определена кръгла сума която дава право на собственост върху част от имуществото на акционерното дружество. Притежаването на акции дава следните права: право на дивидент  (доход за инвеститора, акционера); право на ликвидационен дял (при ликвидация на предприятието); право на участие в Общото събрание на дружеството; право на контрол върху осъществяваната дейност и др.

Облигацията представлява ценна книга с номинал определена кръгла сума, притежаването на която уостоверява, че собственикът на облигациие е кредитор на дружеството. Като документ за дълг, облигациите имат определена номинална стойност, издават се за определен срок и ност доход на притежателя им под формата на лихва. При изтичане на срока на облигациите, те се погасяват, т.е в деня на падежа, на последния собственик се изплаща номиналната стойност и дължимата лихва за последния лихвен период.

Банковите кредити се отпускат за определен срок и се погасяват чрез заплащане на периодични (най-често месечни) погасителни вноски, които включват част от главницата по дълга и дължимата лихва за периода. В зависимост от срка на заема, банковите кредити се класифицират като дългосрочни и краткосрочни.

Дългосрочните банкови кредити се отпускат за срок по-дълъг от една година. Средствата по тези кредити се използват най-често за разширяване и модернизиране  на предприятието или казано по друг начин за неговото технологично обновяване.

Краткосрочните кредити се отпускат за сорк до  една година. Средствата по тези кредити се използват най-често за оборотни нужди, т.е. за  финансиране на текущата дейност на предприятието, закупуване на материали, погасяване на задължения към доставчици и др.

Лизингът като форма на финансиране  се регламентира с търговското законодателство. Когато се говори за лизинговата форма на финансиране се има предвид най-вече договорите за финансов лизинг. Като форма на финансиране, лизинговата операция дава възможност на предприятието да придобие определени машини, съоръжения, транспортни средства и др., при условията на наемен договор, като след изтичане на наемния срок, собствеността преминава върху лизингополучателя. При този начин на финансиране, лизингополучателят заприходява получените активи като особствени и започва да ползва всички изгоди и да понася всички рискове от изпозлването на актива още в момента на неговото получаване, независимо, че юридически собствеността ще се прехвърли в края на наемния срок.

Имайки предвид горепосоченото, може да се обобщи, че лизингът представлява съвременна форма на финансиране, най-вече на инвестиционната дейност на предприятието. Изборът на тази форма на финансиране е целесъобразен когато: предприятието не разполага с достатъчно средства за да обезпечи банковите кредити или предприятието е стартиращо и по тази причина не може да отговори на изискванията на банките за отпускане на инвестиционен кредит.

Светлозар Стефанов