КЗК спира изграждането на българския участък на „Турски поток“

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отказа на българското държавно газово дружество „Булгартрансгаз“ ЕАД предварителното изпълнение на договора с „Газово развитие и разширение в България“ (ГРРБ) за изграждането на българската част на газопровода „Турски поток“, съобщава институцията в своето решение относно казуса.

По този начин пропада възможността „Булгартрансгаз“ да подпише договор с класирания на второ място в търга за избор на строител на газовия проект.

Арабската компания „Аркад“, която беше поставена на първо място след извършения търг, подаде жалба към КЗК, оспорвайки решението на българското енергийно дружество, определяйки го като „неправилно“ и „незаконосъобразно“. Според „Аркад“ възложителят е изменил решението за избор на изпълнител в частта за определяне на такъв и е определил за нов изпълнител на обществената поръчка, класирания на второ място консорциум ГРРБ. Според арабското дружество в писмото на „Булгартрансгаз“, в което се изискват необходимите документи за сключване на договор с „Аркад“, никъде не се посочва изричен срок за представянето на въпросните документи.

КЗК посочва, че на 25 април арабската компания е информирала „Булгартрансгаз“ за напредъка по подготовката на необходимите документи за сключване на договора.

На 30 април от българското дружество информират „Аркад“, че съгласно условията на обществената поръчка, е необходимо документите да бъдат предадени в 15-дневен срок от датата на влизане в сила на решението, с което арабската компания е определена за изпълнител. Определен е едномесечен срок до 16 май 2019 г., като в същото време е отправена покана към „Аркад“ за среща на 2 май в сградата на „Булгартрансгаз“, на която възложителят да бъда информиран за напредъка по изготвянето на документацията.

В писмото се подчертава, че ако срокът не бъде спазен, възложителят ще счита, че арабското дружество отказва изпълнението на поръчката.

„Аркад“ счита, че това е „едностранно волеизявление на възложителя, с което се нарушава принципа на равнопоставеност на страните, застъпен в българското законодателство“.

Арабското дружество определя въпросните крайни срокове като „нереалистични“ с оглед необходимостта от осигуряване на банкова гаранция за добро изпълнение на стойност 64 436 965 евро, както и на осигуряване на финансиране на проекта на обща стойност минимум 1 102 203 220 евро.

КЗК подчертава, че във връзка с искането на „Булгартрансгаз“ за предварително изпълнение на договора с ГРРБ, българската компания не е представила никакви доказателства.

В становището си възложителят изтъква, че „изпълнението на дейностите по поръчката е от особено значение за обезпечаване на сигурността на доставките на природен газ, не само за България, а и за Европа и региона за по-дълъг период, като с оглед значимостта на обекта, е необходимо спешно да бъде осигурен изпълнител, който да осъществи качествено и ефективно процеса на изграждане и въвеждане в експлоатация на разширението на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” ЕАД до българо-сръбската граница“.

Според КЗК не става ясна в изложените доводи връзката между изграждането на газовата инфраструктура и „запазването на живота или здравето на гражданите, защитата на особено важни държавни или обществени интереси, нито как от закъснението на изпълнението може да последва значителна трудно поправима вреда, при положение, че към настоящия момент в Република България е изградена и действа газопреносна мрежа, чийто комбиниран оператор е „Булгартрансгаз” ЕАД, а предмета на процесната обществена поръчка касае нейното разширение“.

В заключение КЗК приема, че в „изложените мотиви от страна на възложителя не се установява наличието на основания за допускане на предварително изпълнение на решението за класиране и определяне на изпълнител, противопоставими“ на установената презумпция за защита на обществения интерес, изразена чрез автоматичното спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка при наличие на жалба срещу решението за избор на изпълнител.

Поради това, КЗК приема, че „не са налице предпоставките по чл. 205, ал. 4 от ЗОП и искането следва да се остави без уважение“.

От Комисията посочват, че определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 3-дневен срок от съобщаването му на страните.

Investor.bg