По ОП “Развитие на човешките ресурси” ще се помага за кадри и в туризма

Министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин участва във Варна в дискусия посветена на възможностите, които Европейският социален фонд предоставя за стимулиране на туристическия бранш у нас, чрез Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Присъстваха още областният управител на Варна Стоян Пасев, зам.-кметът Коста Базитов, председателят на постоянната общинска комисия “Туризъм, търговия и рекламна дейност” Марица Гърдева, и разбира се – представители на бранша.

“Опитваме да подпомогнем професионалната квалификация, първо, и второ, да подпомагаме според възможностите пазара на труда. В зависимост от гъвкавите му възможности да можем да подпомагаме фирмите да намират съответните кадри“, допълни вицепремиерът.

По неговите думи, средствата с които разполага държавата за постигане на такива резултати, са отпуснати от два източника.

“Единият източник е националният бюджет. За цялата година имаме 73 млн. лв. в този инструмент за различни мерки за цялата страна. Другият източник, с който можем да разработваме различни програми, това е ОП „Човешки ресурси“. Нейният размер за седемте години е общо около 1,230 млрд. лв., което прави годишно около 200 млн. лв., с които можем да разполагаме“, каза още Ивайло Калфин.

Той добави, че министерството е готово да създаде специална схема по ОП “Развитие на човешките ресурси” специално за туризма.

“Мерките в сферата на заетостта по ОП “Развитие на човешките ресурси” трябва да ангажират финансов ресурс както на държавата, така и на работодателите. По този начин ще можем да създадем трайна заетост, а не просто да похарчим определена сума”, подчерта вицепремиерът.

Основната цел при изработването на програми с европейски средства е прилагането на нови инструменти с висока ефективност.

“Усилията ни са насочени към обучението на кадри, от които бизнесът има нужда. За това и приоритет за нас е развитието на професионалното обучение. Потенциал за кадри в туристическия бранш може да търсим измежду тези 80 000 - 100 000 българи, които всяка година са заети със сезонна работа в Гърция, основно в туризма и селското стопанство”, посочи министър Калфин.

И допълни, че държавата и бизнесът трябва да направят така, че да се създадат условия за работа, които да привличат тези хора и те да предпочетат да останат да работят в България.

“Трябва да съчетаем добре публичните средства с работодателските, за да може трайно да задържим хората в туризма. Това сезонно наемане дава много несигурност”, изтъкна вицепремиерът.

Той не скри, че е мислено и за програми, по които се обучават студенти.

“Стажантски програми могат да се правят. Но това трябва да са студенти, които учат конкретна специалност. А университетите да следят, че това е производствена практика, която да се докаже. Някои хотелиери обаче отказаха с мотива, че младежите не знаели езици и нямали умения. Това не е панацея”, добави Ивайло Калфин.

“Възможно е да създаваме различен дизайн на програмите. Важното е формите, които ще търсим, да устройват работодателите и работещите. А не ние да ги подготвяме, а те да отиват после на работа в чужбина”, коментира вицепремиерът.

И подчерта, че подобни дискусии са изключително важни, за да се чуят нуждите на бизнеса.

Според статистиката 324 000 са регистрираните безработни в страната към края на март. Голяма част от тях са или неграмотни, или с много ниско образование – около 40%.

Ивайло Калфин посочи, че съвместно с Министерството на образованието се правят програми за огрямотяване и придобиване на квалификация спрямо тях.

Той допълни, че в мерките за заетост приоритетно се включват хора от най-уязвимите групи на пазара на труда: младежи, хора в предпенсионна възраст и такива с увреждания.