Безусловният базов доход е неприложим в България, смятат експерти

Идеята за безусловен базов доход може да има положителен ефект в отделни градове, но е неприложима в национален, както и в международен план. Около това мнение се обединиха икономистите Ваня Григорова от Солидарна България и Явор Алексиев от Института за пазарна икономика (ИПИ) в ефира на "Бизнес старт"  по Bloomberg TV Bulgaria.Повод за техния коментар е финландският експеримент, според който 2000 случайно избрани безработни ще получават от януари вместо обезщетение за безработица по 560 евро на месец без каквито и да е други условия. Парите няма да подлежат на данъчно облагане и няма да има каквато и да е финансова санкция, ако получаващите печелят и допълнително.

По думите на Григорова „безусловен базов доход е нещо като празна кошница, която всеки пълни според вкуса си“.„Едни твърдят, че е безусловен, а същевременно го дават само на безработни и хора, които получават само социални помощи, какъвто е случаят с Финландия, други смятат, че трябва да се разруши цялата социална система и на нейно място да дойде безусловният базов доход. Има поредица от опити и няма нищо иновативно, което прави Финландия. Преди четири години е правен такъв опит в канадски град, след което младите хора успяват да продължат образованието си след средното. В Индия в осем села на три хиляди човека е изплащан такъв доход от женски синдикат и резултатите са много добри - хората започват да се хранят здравословно“, даде няколко примера Григорова.

Явор Алексиев е на мнение, че „притеснителното е , когато трябва да се направи в национален мащаб, защото няма пари за това“. Той определи такива експерименти като „безсмислени“. „Ако отцепим Община Грамада във Видинско и дадем на хората по 100-200 лева на месец за една година, ясно е, че те ще живеят по-добре“, посочи експертът от ИПИ. Въпросът според него е как такава система ще функционира в национален мащаб. Алексиев обясни, че финландският експеримент и другите хипотетични примери показват, че една част от населението работи, но има структура с други икономически отношения и част от парите отиват там.

„Когато цялата икономика се базира на това нещо, каквито са най-крайните предложения за безусловен базов доход, на практика е премахване на образованието на здравеопазването като национални политики“, аргументира се икономистът. Той е на мнение, че събирането на парите след данъци на едно място и раздаването обратно на всички, които да ги харчат както намерят за добре,  трудно ще се осъществи „не само в рамките на една национална икономика, но и в международен аспект“. Алексиев дори определи експеримента безусловен базов доход като „пълен провал“.

„Тези 560 евро, за които се говори там, тук звучат много. Но средната заплата във Финландия е около 3500 евро“, подчерта икономистът. Той обясни, че ако сега в България вземем съществуващата социална система и я разделим на всички, излизат по около 150 лв. на човек от населението, без никой да има право на други помощи. „Всички в държавата получават 150-160 лв., дори тези, които печелят по 2000-3000 лв. Къде е ефективността тук? Тези 150 лева няма ли да помогнат много повече на човек, който няма нищо“, попита риторично той. Ваня Григорова напомни, че реално в България има гарантиран минимален доход в рамките на 65 лева. Според нея трябва да се укрепи настоящата социална система и задължително да се увеличи гарантирания минимален базов доход, който засега е насочен само към най-уязвимите.

„Нещо подобно на безусловен базов доход сме имали и преди и това са детските надбавки, когато преди 2000 г. са изплащани на абсолютно всички семейства, които имат деца. Диференцирането на семействата по доходни критерии се оказва, че не е ефективно, тъй като разходите за администриране на процеса са по-големи, отколкото ако се раздават на всички“, заяви тя.

Според Алексиев в изоставащите райони в България са необходими инвестиции в инфраструктура и по-голяма фискална автономност на общините. Григорова допълни, че трябва да спрат да се затварят училища, както и, че са необходими качествени здравни услуги и работни места.

Четете още: Бъдещият дипломат No.1 на САЩ взема $180 млн., за да напусне старата си работа