Регионален принцип в разпределението на средства за висше образование поискаха университети от Североизточна България

Да се вземе предвид регионалният принцип при разпределението на средства за висше образование настояват ректорите на университетите от Североизточна България. Те подчертаха че в тази част на страната стандартът на живот е по-нисък и фактът трябва да отчете при отпускане на държавното финансиране. „Не може да принуждаваме нашите деца да ходят да учат в София“ – отбелязаха ректорите.  Към момента едва 27 % от бюджета за висше образование е за университетите от Североизточна България. 

Ректорите са твърдо против предлаганата от министерството на образованието промяна, според която максимално допустимият брой студенти в държавни висши училища да се определя само на база приетите държавна поръчка за миналата година. „Това на практика ни лишава от възможността да въвеждаме иновативни специалности. Първата година трябва задължително да е платено обучение“ – коментира проф. д-р Христо Бонджолов - ректор на Великотърновския университет.

Промени в размера на държавната поръчка е възможно да се направят, но това трябва да става плавно, а механизмът да се обсъди с ректорите и да бъде въведен от следващата учебна година. "Дори да е логична промяната, не е редно това да се случва в последния момент" - коментира проф. Пламен Илиев - ректор на Икономическия университет във Варна, който беше домакин на срещата на ректорите. 

Предвид демографската криза очаквано намаляват и кандидатстудентите. "Не бива размерът на държавната поръчка да се съобразява единствено с броя на завършващите средно образование през съответната година. Така ограничаваме възможността на тези, които са завършили в предходни години, но не са се записали в университет, да го направят на по-късен етап. При нас например 55% от студентите са такива, които са завършили средно образование в предходни години" - отбеляза ректорът на стопанската академия в Свищов доц. д-р Иван Марчевски.

От друга страна ректорите отчетоха, че разходите за заплати и поддръжка на материалната база са еднакви, независимо дали в лекционната зала има 15 или 50 студенти. Въпреки това няма да се лишат от преподаватели или да намаляват заплати. Настояха всеки да си даде ясна сметка, че един професор се изгражда в продължение на 25 г., един доцент - в продължение на 10 г. и няма как това да бъде пренебрегнато с лека ръка. 
 

Ръководителите на висшите учебни заведения от Североизточна България ще настояват за диалог с министерството на образованието. "До момента няма комуникация, просто виждаме решения, които се публикуват на сайта на МОН, нас никой не ни е питал и не ни е изслушвал" - подчертаха те. По тяхна инициатива утре в София ще се проведе заседание на съвета на ректорите, на което ще присъства и министърът на образованието Николай Денков. Те се обявиха за нова държавна политика в сферата на висшето образование и различни принципи на финансиране, които да не създават дисбаланс между университетите в различните части на страната. 

Според ректорите на университетите от Североизточна България, не трябва да се взема предвид рейтингът на висшето учебно заведение при разпределение на държавното финансиране, тъй като част от показателите в съществуващата към момента рейтингова система са субективни. 

693 лв. е базовата годишна издръжка за един студент, която университетите получават от държавния бюджет. Тя се умножава по различни коефициенти, съобразно специалностите. Таксата, която студентите заплащат за обучението си, според закона, не трябва да надхвърля 2/3 от базовата годишна издръжка. Сумата не е актуализирана през последните години, въпреки промените в минималната работна заплата.
 

Полина Петрова