Малка част от депозитите в европейските банки са се превърнали в кредити

Банките в еврозоната, които са заредени с нови депозити, са успели да превърнат малка част от тях в кредити за компаниите и потребителите. Вместо това повечето средства са депозирани в Европейската централна банка (ЕЦБ), където всъщност плащат милиарди евро за тази привилегия заради отрицателната депозитна лихва.Този лихвен процент е под нулата от 2014 г. и оттогава депозитите в банките в еврозоната са се увеличили с 802 млрд. евро, сочат данни на ЕЦБ към края на януари, цитирани от Bloomberg. Кредитирането към нефинансови компании и потребители във валутния съюз е нараснало с 169 млрд. евро през същия период, а депозитите при ЕЦБ, които надвишат изискуемите резерви, са записали ръст от 1,1 трлн. евро.

Отрицателните лихви трябваше да понижат разходите за финансиране на дълговете, като по този начин насърчат кредитирането. Банките в някои европейски държави обаче всъщност свиха отпускането на заеми, тъй като изпитват трудности да се справят с високите нива на задлъжнялост и слабите капиталови нива. Но дори и в държави, където банките са в добро състояние, няма търсене на финансиране заради опасенията за глобалната търговия и регионалния растеж. Банковите кризи и кризите с публичния дълг в някои държави от еврозоната също вредят на трансграничното кредитиране.

„В скандинавските страни, Германия, Австрия, Холандия има проблеми с търсенето“, казва Ян Шилдбах, директор на звеното за проучвания на банките и финансовите пазари в Deutsche Bank. “A на юг проблемите са в предлагането. Ръстът на депозитите, особено от корпорациите, вероятно се сигнал за слабо търсене в много държави”, допълва той.Депозитната лихва на ЕЦБ в момента е -0,4% и това означава, че банките плащат 0,4% годишно за излишните (над изискуемите нива) депозити, които имат в ЕЦБ. Според данни на Bloomberg миналата година сумата от тези лихви е била в размер 3,6 млрд. евро.Ако отрицателните лихви не са довели до ръст в кредитирането, те поне успяха да спрат спада му. През двете години преди юни 2014 г. кредитите за нефинансови компании и домакинства се свиха с 5,2 на сто. През 2015 и 2016 г. беше отчетен ръст от съответно 0,5% и 1,4%.

Някои банки прехвърлиха върху корпоративните си клиенти депозитната лихва, но данните на ЕЦБ показват, че депозитите на нефинансови институции в банките от еврозоната са се повишили с 18% откакто лихвите са отрицателни. Депозитите на физическите лица пък са се повишили със 7,6%.През март 2016 г. ЕЦБ стигна още по-далеч, като въведе програма за евтини кредитни линии за банките, като на практика им плащаше, за да им отпусне заеми. Тази програма обаче ги накара да заемат с едва 32 млрд. евро повече от 632-та млрд. евро, които вече бяха взели назаем от регулатора.

Депозитите в ЕЦБ не означават задължително, че парите няма да се използват. Когато има излишна ликвидност, а това беше случаят през последните две години заради програмата за изкупуване на облигации, депозитите на банките в ЕЦБ растат. Дори когато някои от тези средства се дадат под формата на компаниите на кредити, за да купят активи, институцията, която продава тези актив депозира получените пари и те на практика пак отиват в ЕЦБ.

Макар че няма начин да се каже каква част от новите депозити в ЕЦБ вече са преминали през икономиката, пропастта между депозити и кредити показва, че поне някаква част от средствата стоят заделени. Освен това от юни 2014 г. банките понижиха експозициите си към деривати, свиха кредитирането на други банки и притежанията си на дългови книжа, което означава, че новите пари, които се депозират, не отиват и в тези посоки.

investor.bg

Четете още: ЕС иска САЩ да премахнат визите за българи