Китай ли е двигателят за спада на глобалната бедност?

Според дефиницията на Световната банка хората живеят в крайна бедност, ако разполагат с по-малко от 1,90 международни долара на ден. Международните долари са коригирана спрямо инфлацията и разликите в цените между отделните страни валута. Това е условна разчетна парична единица, прилагана при сравняване на макроикономически показатели на различни страни на света.

Според това определение делът на хората, живеещи в крайна бедност, от общото население на света се свива значително в последните 200 години. Според последните изчисления от над 80% през 1820 г. до почти 10% през 2015 г. През последните години крайната бедност се свива по-бързо от всякога, пише в анализ за своя портал Our World in Data икономистът от Университета в Оксфорд Макс Розър. По думите му често чува, че „вина“ за това развитие носи предимно Китай. Дали обаче наистина това е вярно? Наистина ли спадът на глобалната бедност се дължи само на понижението на бедността в Китай? Нека видим как се развива в исторически план бедността в Поднебесната империя. През 1981 г. около 88% от китайското население живее в екстремна бедност (под международната линия на бедност). Според последните изчисления този дял вече е под 2 на сто.

Още по темата вижте в investor.bg

Четете още: Работодателите с право да налагат забрана за носене на хиджаб на работното място