Мария Габриел е български политик от ГЕРБ и депутат в Европейския парламент от 2009 г., преизбрана през 2014 г. През юни 2013 г. е избрана за Eвродепутат на годинат” в категорията „Равенство на половете”.
- Г-жо Габриел, благодаря Ви за отделеното време по време на първото заседание за годината на Европейския парламент в Страсбург. Как дойде номинацията Ви за евродепутат на годината заедно с още двама наши представители – Емил Радев и Филиз Хюсменова?
- Най-напред номинацията за Евродепутат на годината показва, че има признание за труда ми от колегите. За мен е важно, че в продължение на година трудът ми не е останал незабелязан. Той е наситен с много голяма отговорност. Това е лично признание и тук му е мястото да кажа, че съм номинирана с още двама българи - Емил Радев и Филиз Хюсменова. Достойно представяме България и много съм горда с това. Моята категория е “Международно развитие” – основен принос към нашите отношения като Европейски съюз с трети страни. Всички знаем, че ЕС е най-големият донор на помощ именно към трети страни. И когато говорим за политика на развитие, е добре да знаем, че с нея инвестираме в собствената си сигурност. Конкретни са примерите с миграцията и бежанския поток. Затова е важно ЕС да продължава да работи намясто – там, където могат да възникнат конфликти, където е възможно и важно да има превенция и да предоставим алтернатива на хората, които да не търсят спасение в Европа. В този контекст се надявам през март да изведем до успешен финал номинациите на България. И заедно – тримата българи – много ясно да заявим: “България има своя принос!” И то в такива важни теми като благосъстоянието на животните (на колегата Емил Радев) или социалната сфера с Филиз Хюсменова. Чрез моята номинация позиционираме България (често цитирана негативно) като страна членка на ЕС в изцяло положителна насока, и то в най-динамично развиващите се политики, а именно външната.
- Има воля от холандското председателство на ЕС кризата с бежанците да приключи до пролетта. Виждате ли шанс наистина да получим глътка въздух?
- Трябва да останем реалисти. Не съм сигурна, че можем да задаваме срокове – като 2 или 5 месеца. За всички е ясно, че мигрантската тема ще е водеща в следващите няколко години. Не бива това обаче да ни отдалечава от търсенето на конкретни мерки за намаляване на потока и за засилване на контрола на външните граници на Евросъюза. Защото ако има нещо, което е ясно, това е невъзможността на отделна страна членка на ЕС сама да се справи с този феномен. Той не познава граници. И съм от хората в Европейския парламент, които са против издигането на стени и затварянето на границите. Това ще доведе до негативни процеси в икономиката на ЕС. За това малко говорим. Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер даде цифрата 3 млрд. евро като преки последствия за европейската икономика при затваряне на границите между страните членки. От друга страна, на мен ми се иска холандското председателство да е малко по-амбициозно. Не може да се концентрира само там, където има голяма добавена стойност, само върху спешните мерки. Да, механизъмът за релокация е важен, макар че виждаме резултата. Държавите се договориха да релокализират 160 000 души в Европа, но те вече са със 100 000 повече. Затова и страните членки трябва да си поемат отговорността.
Поставих в пленарна зала други, също толкова важни въпроси. Какво правим с Агенцията за европейска брегова и гранична охрана? Не можем да чакаме до юли да започне да функционира. Имаме нужда сега. Защото забравихме какво е Шенген. Това не е само свобода на движение, но и сигурност. И за да има сигурност, външните граници трябва да са обезопасени.
Нещо друго исках да чуя от холандското председателство. Какво правим със списъка за т.нар. сигурни трети страни на произход? Ето, тук е много важно, защото опираме до Турция, до отношенията с нея. Хвърлиха се в публичната сфера големите декларации за 3-те млрд. евро. И пропуснахме да кажем, че тези пари не са дадени. Но 1 млрд. ще бъдат даден от Европейската комисия, а 2 млрд. евро – от страните членки. Не с един бял и празен чек. Първо ще се преведат 500 млн. евро, после се очаква отчет от Турция, за да видим какво е направено, за да може то да продължи.
Това са важните въпроси. Само посланието, че общ единен подход ще ни измъкне от кризата, е много силно, но за да заслужим доверието на гражданите, които са изключително критични и с право с много страхове от случващото се, трябва да имаме конкретни резултати и действия. И ще бъда много бдителна спрямо холандското председателство.
- България е от страните, която опази външните граници на Евросъюза. Но пък не сме в Шенгенското пространство. Може ли това да ни донесе членството?
- Да, и в дебата с холандското предизвикателство повдигнах съвсем открито въпроса. Казах, че освен съхраняването на Шенген е приоритет, а страни като България, които успешно охраняват границите на ЕС, трябва да получат признание. Осигурявайки сигурността на границите с Турция, опазваме цяла Европа.
Споделям позицията на премиера Бойко Борисов. В такъв критичен момент България има изключително достойно поведение. Не извиваме ръце, не поставяме ултиматуми. А продължаваме да си вършим работата. И съм сигурна, че в дългосрочен план това ще ни донесе позитив. Защото не изпадаме в някакъв свой национален рефлекс, а продължаваме да работим за общ европейски подход.
- Сигналите от другите страни какви са?
- За съжаление, тук ще бъда ясна в противопоставянето на Европейски парламент и Съвета на министрите. В Европарламента няколко пъти с дебати в пленарна зала са заставали единодушно, че България и Румъния са готови за Шенген. Подкрепата от години я имаме. За съжаление, другият съзаконодател – Съвета на министрите, където държавите ревниво пазят своя суверенитет и решението се взема с единодушие, не успяваме да постигнем същия резултат.
Това повдига и друг много важен въпрос. Когато сме в Европейски съюз с 28 страни членки не може решението по определени въпроси да се взема с единодушие. Не е нормално една или две държави да спират решение, което явно носи полза и със сигурност не позволява да се повдигат страхове от това Европа на колко категории се дели.
- Какви са генералните изводи от това първо заседание за годината на Европейския парламент?
- Това е силата на Европейския парламент – не може да откроим една тема. В същото време е слабост, защото пречи на видимостта на действията. В рамките на 3 дни се вземат решения, засягащи социалната сфера, международната политика и икономиката. Всяко от тях засяга България. И единния цифров пазар. Тук имаме ниша, разполагаме с ІТ специалисти, възможност да покажем друг тип репутация в Европа, не на страната цитиране в негативни класации. И трябва да си го отстояваме със сила.
Когато говорим за младежка безработица, също пряко ни засяга. Нивата на захарта в бебешките храни също интересуват всяка българска майка.
Нашият апел е държавите членки да не бавят решенията в Съвета на министрите. В Европарламента максимално бързо намираме компромис в политическите групи, гласуваме. Но след това процедурата не следва този ритъм в Съвета на министрите. И страна членка често може да се поддаде на рефлекса да използва темата за вътрешнополитически теми, да бави решенията.
Искам да призова всеки един от нас да поставя на преден план общия интерес. Да поставяме на преден план факта, че колкото по-бързо се вземе решението в страните членки, толкова по-бързо то ще допринесе полза на гражданите.
А само така те ще имат доверие в европейските институции.
Борис Проданов
Коментари