IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 13°
Културен афиш
15:00 | 12 юни 2023
Обновен: 07:57 | 23 април 2024

Христина Бобокова подреди съвременно изкуство в Балчик

Мотото на форума тази година е „Археология на щастието“

По материала работи: Слав Велев
Христина Бобокова подреди съвременно изкуство в Балчик

В информационен център „Мелницата“ в Балчик се представя финалната изложба от 34-ото издание на фестивала „Процес - Пространство“. Мотото на форума тази година е „Археология на щастието“. По думите на куратора Христина Бобокова, 14-те участвали художници от България, Литва и Нидерландия, представят много лично интерпретиране на темата основно чрез живопис, но и обекти и инсталации. Артистичен директор на изданието е художничката Рада Якова. Изложбата може да се види до 5 юли. 

Фестивалната програма тази година е много богата, каза в интервю за БТА Христина Бобокова. „Процес - Пространство“, който се провежда по традиция в Балчик, преминава с няколко съпътстващи събития. До 22 юни в Русе е експонирана изложба „От въглен към огън“ на Димитър Грозданов с основни за творчеството му произведения. Там се прожектира и филмът „Данте и въздушното перо“ на режисьора Димитър Липовански. Във Варна в „РеБонкърс“ се представя обща изложба „Тухлата/2023“, резултат от арт акция с участието на 118 български творци. В Балчик в градската галерия показваме и по-интимни неща на Грозданов, който ни напусна през 2020 г., каза Бобокова.

Кое успява през годините да задържи фестивала, въпреки че неговият двигател вече го няма?

- Фестивалът „Процес - Пространство“ беше първият след промяната на политическата система в България, който през 90-те години се установи като форум за съвременно изкуство и неконвенционални форми, нещо тотално различно от всичко, което се е представяло в страната дотогава. Първите години бяха романтични и играта беше важна част от всички процеси. Тогава с ентусиазъм самите артисти си играеха с формите, материята, изкуството. Това беше едно първо десетилетие, в което имаше много експерименти и те бяха водещото. В следващите години това се промени, хората започнаха много да пътуват, а взаимодействието между чуждестранни и български автори беше много полезно. Ентусиазмът обаче никога не е спадал. Нито един от организаторите, независимо от исторически, политически, даже финансови проблеми и катаклизми, които са се случвали, не си е представял, че този фестивал ще спре. Имало е издания, които са били по-компактни, с по-малко артисти, не толкова мащабни като средства и произведения, но всяка година е имало форум. Дори през КОВИД пандемията, когато си отиде и Димитър Грозданов, направихме издание със снимки, а същата 2020 г. през есента подредихме в София изложба в памет на Грозданов и на Кристо, който също бе починал наскоро. Тя бе много интересна, защото представяше комуникацията между двамата от 1993 г. С нея не само отдавахме почит на тези велики творци, единият теоретик на изкуството, другият световно признат български артист, тя бе продължение на мисията, заложена във фестивала през годините. 

Всяка година ли поставяте тема на форума? Тя развива ли се в някаква посока или изследва самата идея, заложена в „Процес - Пространство“ изначално? 

- Мото на изданията не е имало до 1996 г., когато Грозданов решава да започне да слага някаква тема, която винаги е обща и дава възможност хората да развиват в различни посоки своите творби. Тя е както условна обаче, така и насочваща. Тази година решихме да бъде „Археология на щастието“. Аз лично я избрах, на първо място заради предните тъжни години заради КОВИД и загубата на Димитър Грозданов. Смятам, че щастието е най-силното емоционално състояние на духа и трябва да се стремим и да се борим за него. Това виждаме в работите на участниците тази година. Щастието обаче е много променливо и във всеки етап от живота си човек може да го търси и намира в различни неща. Интересно е, че през 2011 г.  ООН създаде Индекса на щастието, който е своеобразен показател за политиките на всяка държава и как те влияят на хората. Те са разбрали, че това как човек се чувства, неговата удовлетвореност от живота е важна и е силен показател за това как се развива обществото, от което изкуството и културата са неделима част. 

Как разтълкуваха темата участниците? 

- Участниците тази година развиха различни творби, някои от които са много лични. Това ми харесва, защото те се върнаха в свои дълбоки чувства. Други имат мащабни проекти по обществено значими теми. Те твориха на място, тук в Балчик, в рамките на една седмица и градът, който е много вдъхновяващ с неговата атмосфера, повлия много за това, което създадоха. Получиха се наистина чудесни произведения. Изненадващо за мен преобладава живопис, макар че поканихме хора, които работят в различни жанрове, както правим всяка година, за да се допълват артистите. Сред гостите от Литва е преподавателят Мариус Стролиа, който се занимава с деца със специални потребности. От България присъстват младите автори Илиана Илиева и Константин Константинов, който вече има награди. Катрин Томова се включи дистанционно. Интересно е участието на актьора Ники Сотиров, който показва живопис, макар че малко хора го познават в тази светлина. Тандемът YO/KO+INA са познати от изявите им в столицата. Гостува много популярният уличен артист от Нидерландия Ник Твалвхофен, който дойде в тандем с куратора  Марко Майер. Двамата менажират мащабни проекти на тяхната сцена. Рада Якова участва със своя „Розов облак“, който тя развива от няколко години и скоро ще бъде видян и в столицата като част от обща експозиция, посветена на мястото на жените в обществото. Имаме още творби на София Димова и латвийката Вилма Силейкиене. Силвия Богоева участва с много лична работа. Тя е била ученичка на Димитър Грозданов и направи портрет в негова памет. 

По време на форума се състоя и дискусия на тема „Проблеми и перспективи на съвременното изкуство в България“. Какво откроиха участниците в разговора? 

- Целта на дискусията бе да видим състоянието на съвременното изкуство в България към 2023 г. Обсъждахме проблеми, отбелязахме липсите и погледнахме в бъдещето. 

Какви са липсите? 

- Те са на много нива. Има доста организационни, има свързани с пазара, както и с разбирането на обществото за това изкуство. Няма достатъчно яснота и хора, които не са в художествените среди, не са наясно какво точно е то. 

Последното като че ли е основен проблем. Има ли добра комуникация между съвременните артисти и публиката? Може би понякога художниците вдигат много високо летвата, поднасят и обемни текстове за четене в изложбите и зрителите са затруднени да ги възприемат цялостно и качествено? 

- Има комуникационен проблем понякога. Доц. Георги Лозанов, който участва в дискусията, конкретизира точно това как публиката трябва да се възпитава, как да стигнем до нея. Това е основен проблем за визуалните артисти в България. Ралица Герасимова от центъра „РеБонкърс“, както и Радослав Механджийски и Теодора Константинова от платформата „Art & Culture“ направиха обобщение за липсващата статистика у нас за изобразителните изкуства, която да даде яснота колко са хората, посещаващи такива събития, какви са те като професии, дават ли пари за произведения. Това познание е много важно, за да направим правилните изводи как да развиваме тези процеси. Бяха засегнати темите за колекционерството също, за пазара на изкуство. Има генерални проблеми, които засягат всички и във финансирането на неправителствения сектор, което също разгледахме. 

Стана ли ясно съвременните артисти по-скоро с финансиране на проектен принцип ли живеят или от реални продажби на техните неща? 

- И от двете и това важи за всеки художник. Обърна се внимание на това, че за неконвенционалните форми и концептуалното изкуство наистина по-трудно върви пазарът в България, за разлика от чужбина. Затова много от артистите разчитат на проекти, на финансиране от различни институции и организации. Пазарът на изкуството обаче, когато бъде представен добре, се случва. За жалост обаче талантливият творец не винаги е добър търговец, което е нормално и аз често срещам такива случаи. Тук е много важна ролята на пиарите, галеристите, организаторите на събития, кураторите, колекционерите, дори търговците. Те могат да подкрепят и подпомагат артистите. Греди Асса също отбеляза този факт. Иглика Христова, която преподава в Сорбоната и вече от 22 години е в Париж, вижда голям потенциал за развитие в българското изкуство, защото тук има много ниши, които не са се развили. Ние съвсем спокойно можем да черпим готови модели и да ги прилагаме тук, където ги няма. 

Какви са перспективите? 

- Те са много. Стигнахме до извода, че когато има много липси, има и много възможности за развитие. Въпросът е доколко то ще бъде в правилна насока. 

„Процес - Пространство“ е платформа, изградена за артисти и дава възможност за обмяна на опит, колаборация, индивидуално развитие и изказ, дискусии по актуални теми свързани с култура и изкуство. През 2023 г. партньори на фестивала са общините Русе, Варна, Балчик, както и галериите в градовете, СБХ, културен център „РеБонкърс“, ТИЦ „Мелницата“ и др.

Коментари

Новини Варна