Иван Костов идва с последната си книга във Варна

Иван Костов/Снимка: Ивайло Петров

Министър-председателят на България (1997–2001) Иван Костов представя „Свидетелства за прехода 2000–2009“ във Варна.

В началото на октомври 2024 г. в книжарниците се появи „Свидетелства за прехода: 2000–2009“ или достойното продължение на мемоарите на министър-председателя на България в периода 1997-2001 – Иван Костов. В него българският държавник представя едно от най-бурните десетилетия в новата ни история, пречупвайки го през своите наблюдения и през най-важните факти и документи на времето.

След двете мащабни премиери на изданието в София и Пловдив и дни след пълното приемане на България в Шенген , Иван Костов ще представи книгата си и във Варна.

Събитието ще се състои от 18:00 ч. на 18 декември 2024 г. във Фестивален конгресен център – Варна (бул. „Сливница“ 2).

Добре дошъл е всеки, който е готов да чуе тези свидетелства, да гради и брани българското демократично бъдеще.

„Свидетелства за прехода 2000–2009“ проследява в дълбочина събитията от 2000 до 2009 г., които водят до политическите и социалните дефицити днес. В нея българският политик и икономист разкрива причините за застоя, настъпил в реформите в България в началото на новия век – постепенното овладяване на държавата от мафията, използването на прокуратурата за политически цели, спирането на реформите в администрацията, армията, МВР и службите. Анализира скандалите при замяната на българския външен дълг и приватизацията на БТК. Посочва така наречените „обръчи от фирми“ и началото на руската хибридна агресия срещу България, проследява опитите за имитация на съдебна реформа, причинили сегашната липса на върховенство на закона и незавършената демокрация в България. Оценява, че преходът не е завършил, защото не се е случила необходимата дълбока промяна на мирогледа на българското посткомунистическо мнозинство.

„Изграждането на модерен демократичен начин на мислене на обществото може да стане само чрез културното развитие на отделния човек, а това е невъзможно без общуване на нов език; без критично и трезво отношение към всичко направено, казано и разпространено в публичното пространство; без уважение и защита на личното пространство, на правата и свободите на всеки отделен човек.“