За устойчивия риболов въвеждат компютърното моделиране на екологичните процеси в Черно море

Близкото взаимодействие (както от екологична, така и от икономическа гледна точка) между  всички заинтересовани страни в Черноморския регион, свързано с общата политика в областта на рибарството, стана един от акцентите на конференцията, която се проведе наскоро в Брюксел. Тя беше организирана от Комисията за природни ресурси (NAT) към ЕС с идеята да се очертаят рамките на предизвикателствата пред Черно море. Участваха представители на България и Румъния като страни членки на ЕС, а също и на браншовия сектор “Рибарство”. Това заяви за в. „Черно море” доц.  д-р Елица Петрова, директор на Института по рибни ресурси (ИРР) във Варна, след своето завръщане от форума. 

На хората от бранша е много важно да се покаже, че научните институти и организации, имащи отношение към морето, работят за решаване на проблемите, за да се 

осигури устойчиво рибарство, 

което е в тяхна полза, подчерта директорът на ИРР - Варна. По нейните думи друг важен акцент при обсъждането на предизвикателствата пред Черно море е  бил намаляването на нелегалния, нерегулирания и недеклариран риболов (IUU). На срещата са акцентирали и върху подкрепата на крайбрежните общности в областта на рибарството, съобразена с общата политика на ЕК. Както за управлението на екосистемите за по-интелигентно и екологично рибарство, така и за насърчаване на регионалния подход при решаване на проблемите. 

Често задаван въпрос е  за
 
увеличаване на квотата

за улов на калкан и дали е възможно да се намалят рестрикциите за Черно море по отношение на България и Румъния, добави доц. Елица Петрова. На конференцията беше обсъдено, че първо трябва да спазим всички законови изисквания за намаляване на  нелегалния улов. А също и с научните изследвания да покажат, че има добро развитие на ресурса от калкан, подчерта директорът на ИРР. В. „Черно море” припомня резултатите от изследванията на института през миналата година. Те показаха, че все още не можем да говорим за трайна тенденция към подобряване на запасите от калкан, тъй като се отчитат само симптоми в тази насока (виж „Според изследването запасът от калкан има известно покачване” във  в. „Черно море” от 4 юли 2016 г.). В случая става дума само за признаци към покачване спрямо колапса на популацията в резултат на преулова.  На форума бе дискутиран и фактът, че от черноморските държави само България и Румъния спазват всички рестрикции като страни членки на ЕС.  

ДВА МЕЖДУНАРОДНИ ФОРУМА, КОИТО СЕ ПРОВЕДОХА В РАМКИТЕ НА ЕДИН МЕСЕЦ, имаха за основен въпрос колко е важно за рибарите взаимодействието с научните институти, имащи отношение към морето.
 

Интересно е да се отбележи, че след форума в Брюксел в рамките само на един месец имаше и годишна среща на Генералната комисия по рибарство за Средиземно  и Черно море, на която основна тема беше 

мениджмънтът на калкана, 

каза още доц. Елица Петрова. На работните срещи е било приложено  моделиране на процесите, свързани с калкана, на базата на данните от различните черноморски държави, събрани от комисията.  Тези данни се въвеждат в  специализиран софтуер, чрез който се симулират биологични и екологични процеси  и могат да се проиграят  различни сценарии (ситуации). Така на основата на научните резултати и извършеното моделиране  се изготвят препоръки, на базата на които ще се произнесе накрая ЕК. Идеята е всички черноморски държави да осигуряват възможно най- пълна информация, за да бъде подготвен модел, който да дава все по-точна визия и прогноза. Препоръките, изразени в края на срещата, бяха в посока за продължаване на риболовните режими, което би довело до намаляване на колапса на биомасата на калкана. А също и до снижаване  на риболовната смъртност чрез въвеждане на общ допустим улов (ТАС), общо 540 т, и намаляване на нерегламентирания риболов, за да се стигне до по-бързото възстановяване на запасите.

Само преди седмица предадохме окончателните доклади от проведеното изследване на морските нерибни ресурси (черната мида и рапана), каза още директорът на ИРР - Варна. Припомняме, че още преди окончателното им приключване в. „Черно море” даде гласност на резултатите в тях ( виж „ Мониторинг е нужен и на запасите от рапани” във в. “Черно море” от 8 август 2016 г. ). Доц. Елица Петрова смята, че са получили добри резултати както от научна, така и от обществена гледна точка. Дали  са широка гласност  чрез провеждането на две кръгли маси. Имало заключителна конференция и информационен ден за оповестяване на научните резултати. В дискусиите взели участие и други научни организации, НПО-та, представители на браншовия сектор “Рибарство”, ИАРА, на Министерството на земеделието и храните, съветници на премиера и на ресорното ведомство, председателят на Селскостопанската академия и др. 

На тази заключителна конференция с участието на научната общност  наред с представянето на крайните резултати били

направени  и 

презентации на  други институти, 

тоест,  превърнала се в истински научен форум. Част от тези презентации ще влязат в подготвяната следваща книжка на Известията на Института по рибни ресурси - периодичното издание, което по финансови причини не се издаваше регулярно, но сега със спечелените допълнителни средства по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (EEA Grants) това стана възможно, допълни директорът на ИРР - Варна. В него ще има статии и научни публикации  и от колеги от други институти, които се занимават с морето. Това се прави с очакването да бъде полезно не само за научните среди, но и за широката общественост, включително рибарския бранш. 

НАМАЛЯВАНЕ НА НЕРЕГЛАМЕНТИРАНИЯ РИБОЛОВ ще помогне за по-бързото възстановяване на запасите от калкан.

Много е важно да се подчертае, че всички тези публични обсъждания позволиха да се усили тясната връзка между  институтите, които работят по проблемите на черноморската екосистема. А също и да задълбочим  традиционно доброто си сътрудничество с представителите на риболовния сектор, подчерта доц. Елица Петрова. Тя сподели и за закупения специализиран софтуер за моделиране на екологичните процеси. Обучението за работа с него било извършено от датски специалист, представител на софтуерната компания. Програмата им позволява вече да могат да 

моделират симулации на мидените популации, 

на текущото им състояние и прогноза при различни сценарии. Примерно, ако бъде ограничен уловът в определена зона, какво ще се получи след три години. Или пък, ако се продължи неограниченият улов на рапаните, какъв ще бъде резултатът и ако не бъдат взети мерки, какво би се случило, да кажем, пак след три години. Идеята е софтуерът за моделиране на екологичното състояние да бъде използван  за решаване на различни практически задачи в областта на хидрологията и екологията. 

Компютърнато моделиране в научните изследвания е новост за варненския институт. То е ново направление и в световен мащаб, което вече обслужва практически и риболовния бранш. Миналата година бях на посещение в Норвегия, в голям научен център за морски ресурси и аквакултури, обхващащ няколко организации, обясни доц. Елица Петрова. В него се моделира режимът в една или друга аквакултура, за да се гарантира ефективното й производство. За да стане това и при нас обаче, е нужна голяма банка от данни, тоест, достатъчни, за да се получи максимално достоверен модел. 

В цял свят  научните разработки вече имат интердисциплинарен характер. В бъдеще може да се получи и при нас, защото научната общност, общо взето, вече е узряла в това отношение; трябва да се допълваме, категорична е доц. Елица Петрова. Според нея тук също много важен момент са и взаимоотношенията им с рибарската общност. Провежданите от тях научни изследвания били в посока на първо място да помогнат за поддържане на екологичния баланс на басейна и същевременно  да отговорят на нуждите на крайбрежното население, занимаващо се с рибарство. Тоест, да се осигури възобновяемост на морските ресурси и да се запази екологията за поколенията.  Хората, занимаващи се с риболов, са все по-добре осведомени и съдействат на научните организации и свързани институции с цел развитие на устойчиво рибарство в България, което пролича и на двата форума, допълни директорът на ИРР - Варна.

СТЕФАН ДЕНКОВ