IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна
Морски бизнес
10:23 | 29 октомври 2014
Обновен: 19:24 | 28 март 2024

Илзе Атанасова: Морският бизнес получи пътна карта за развитието си до 2020 г.

Политиката на ЕС е за стратегическо интегрирано развитие, която изисква да имаме национална морска стратегия, стана ясно от приключилата Десета годишна среща на ENMC

По материала работи: Златина Добрева
Илзе Атанасова

Морски клъстър България стана домакин на Десетата годишна среща на Европейската мрежа на морските клъстъри (ENMC), която се проведе в София. За решенията, които засягат развитието на морския бизнес, взети на  авторитетния форум, разговаряме с Илзе Атанасова, председател на Морски клъстър България.

 

- Какво ново може да очаква морският ни бизнес след приключилия форум на Европейската мрежа на морските клъстъри?
- На този много важен форум беше приета пътна карта 2014 - 2017 г. Това е основният документ, който определя основните насоки за развитие на Европейската мрежа на морските клъстъри (ENMC) до края на 2020 г. Ние станахме негов домакин за първи път, нещо повече, досега той не се е случвал в страна от т. нар. източни членки на ЕС, а само в старите развити морски държави - Дания, Холандия, Франция, Португалия…Както е известно, в ENMC членуват 16 държави, като идеята е в организацията да бъдат представени всички национални морски клъстъри. Затова се правят и тези ежегодни срещи в различни страни, като на тях винаги има представители на ресорното им министерство. Тазгодишната среща на ENMC се проведе с подкрепата на ИА ”Пристанищна администрация”, като Министерството на транспорта беше представлявано от кап. Живко Петров, директор на ИА ”Морска администрация”. Справихме се добре като домакини. Но въпреки че имаше официален представител на българските институции в лицето на директора на ИАМА, като цяло беше ниско равнището на участие от страна на държавната администрация.
- Какво представлява приетата пътна карта?
- Определените основни насоки мога да обобщя в няколко точки. Първата  от тях е за създаването на нови междусекторни индустриални стойностни вериги. Това ще рече работа с фокус към насърчаване на междусекторните сътрудничества, разработването на онлайн директория на европейския морски бизнес и маркетинг, създаването на мрежа от т. нар. европейски морски консули (един вид посланици в трети страни). Тук влиза и подготовката на специална платформа, която ще показва за кои работни места в морската индустрия липсват подготвени кадри. Втора включва усъвършенстването на комуникацията с Европейския съюз. В резултат на това ще бъде подготвено проучване за значимостта на морския сектор в европейската икономика.Предвижда се и участие в проектите, които се финансират от ЕС. Като трети приоритет в пътната карта поставихме продължаването на обмена на добри практики, включващи и специална техническа помощ за създаването на национални морски клъстъри.
- Какво можем да очакваме след поредната годишна среща?
- Първо искам да отбележа, че тези годишни срещи (кръгли маси), които организира ENMC са изключително полезни. На първо място те позволяват да се създават нови контакти. Всяка година се опитваме  да допринесем за обновяването на общата база данни, съдържаща официална и неформална информация за заетостта и оборота по сектори. Този информационен масив е много важен за бъдещото планиране на нуждите на морската индустрия. За съжаление, все още е изключително трудно събирането на информацията. Проблемът е на европейско равнище.
- Несъмнено домакинството ни на форума на ENMC е престижно за страната, но по-важен е въпросът каква полза можем да извлечем от него?
- Първо да припомня, че Морски клъстър България като организация бе учредена във Варна през 2007 г. Към момента в нея членуват 21 български юридически лица, обществени и частни институции в сферата на морската индустрия. Клъстърът се стреми да обедини усилията на всички браншове за повишаване на конкурентоспособността на отрасъла. Интегрирането в международната транспортна мрежа и подпомагането на участниците в сдружението в тяхната дейност също са сред приоритетите на Морски клъстър България. Членството ни ENMC датира от 2009 г. Питате за ползата от това? На първо място спечелихме много от създадените постоянни връзки с другите национални клъстъри в Европа, намерихме нови партньори, с които обменяме опит. Поддържаме директни контакти в Брюксел. Ще дам за пример неотдавнашното ни гостуваме на морски клъстъри в Норвегия, Испания, Полша и успяхме да видим как работят, споделихме своя опит.Сега реализираме и съвместни проекти. На тазгодишната среща на Европейската мрежа на морските клъстъри български фирми от бранша имаха възможност за преки контакти с чуждестранните си партньори.
- В тази връзка идва и въпросът за продължаващата липса на национална морска стратегия, който става още по-остър на фона на приетата пътна карта на европейската организация?
- Въпросът е много логичен и актуален. Наскоро имаше среща във Варна на министъра на транспорта от служебното правителство Николина Ангелкова с представители на морския бранш. Основната тема на проведения разговор беше за изготвянето на стратегия за интегрирана морска политика. Самият министър призна, че този процес е забавен с години. Бяхме леко обнадеждени от дадените уверения, че ще бъде поставена задачата да се работи по разписването на стратегия за интегрирана морска политика. Ако това стане факт, би било чудесно, стига да се получи стойностен документ с участието на всички заинтересовани страни.
- Кой трябва да разработи морската стратегия?
- Трябва да бъде екип от експерти не само от министерството на транспорта, а и от икономиката, защото имаме малък и среден бизнес, който е в неговия ресор. Трябва да има представители и от Министерството на образованието, на МОСВ що се отнася до екологията на морето, на МЗХ, към което са рибарството и аквакултурите…Неслучайно се нарича  стратегия за интегрирана морска политика, която засяга различни ресори. Големият проблем  досега е, че няма обща визия за това как да се развива морският бизнес. А тя включва работата на много от отговорните институции. Получава се така, че един прави нещо, което пречи на друг, или пък двама вършат едновременно едно и също и накрая никакъв ефект. С приетата пътна карта още веднъж става ясно, че политиката на Европа е за стратегическо интегрирано развитие. Тя трябва да стане и наша.
- Какво пречи още да нямаме морска стратегия?
- Нямам подготвен отговор. Навярно не сме имали лоби, липсва интерес. Пък и големият проблем  е, че не сме обединени, трудно ни е да се консолидираме около общи идеи. Идваха от Брюксел миналата година (от DJ MARE и See Europe) и ни го казаха, че  искат да разговарят с един, който да представлява идеите на целия морски бранш. Не знам какво да кажа, много са факторите. Но действително никога досега не сме имали лоби в София. Ще се върна към това, което говорихме преди малко. Притеснително е, че сме в много важен период, когато се готвят оперативните програми за новия програмен период 2014 - 2020 г. Този въпрос беше поставен на служебния министър на транспорта във Варна, който обеща, че ще започнат да работят по морската стратегия. Както вече споменах, това е обнадеждаващо, но притеснението остава, защото технологично този процес отнема време и дори да се случи като факт при новото правителство, той не може да приключи по-рано от края на 2015 г. А да не говорим, че няма гаранция наистина да стане. В добрия случай  можем да очакваме, че нещо ще се получи. Бедата е, че междувременно до края на тази година приключват почти всички стъпки за новия програмен период. В Министерството на икономиката са повечето програми, свързани с морския бизнес, тъй като голяма част от фирмите в бранша са в неговия ресор. За съжаление, в изготвения проект за национална иновационна стратегия за интелигентна специализация, който разгледахме, няма нито дума за морски транспорт, за морски знания, бизнес, иновации. Изобщо не е спомената думата воден, защото  освен морски има и речен транспорт. И това отсега пресича възможностите за развитие на науката, иновациите в сферата на водния транспорт. Ние подготвихме обосновка, която внесохме в Министерството на икономиката. Видяхме вариант, в който тя частично е възприета, но изобщо не покрива идеите, които ние предложихме да бъдат включени вътре. Продължаваме да пишем, за да се преборим да бъде запълнен този пропуск в документа. Доброто за нас е, че в момента има някакъв диалог, дано се стигне и до нещо положително като резултат.
Стефан Денков

Коментари

Новини Варна