Варна ще бъде домакин на следващия конгрес на IMAM

Варна ще бъде домакин на следващия конгрес на Международната морска асоциация на Средиземноморието  (IMAM), който ще се проведе в началото на септември 2019 г. Тази новина става повод за нашия разговор с доц. д-р инж. Петър Георгиев, вицепрезидент на IMAM, след завръщането му от тазгодишния форум, който се проведе в Лисабон.

- Как можем да определим домакинството на Варна на такъв висок форум?

- Най-общо казано, това е признание за българската морска наука и образование. Достатъчен е фактът, че тук ще дойдат толкова много световноизвестни учени, свързани с морето.

- Как се стигна до решението Варна да стане домакин на следващия конгрес на IMAM?

- Обявихме кандидатурата си за домакинството през януари т.г. Освен нашата имаше още три - на Атина, Генуа и Неапол. Представянето на четирите кандидатури стана на конгреса, който се проведе в Лисабон през миналия месец. Решението за нашето домакинство на следващия конгрес през 2019 г. беше взето от Изпълнителния комитет на IMAM и подкрепено от Общото събрание. Най- силният ни конкурент беше Атина. Спечелихме благодарение на  добрата подготовка на кандидатурата ни. Другият аргумент в наша полза, отчетен от Изпълнителния комитет, бяха представените от нас писма за широка обществена подкрепа от всички представители на Научно-техническите съюзи - Варна, ЦХА, ТУ, които са членове на IMAM. Имаше писмо за подкрепа и от кмета на Варна Иван Портних, което силно наклони везните  в наша полза.

За четвърти път  морският ни град става домакин на високия форум от създаването на IMAM досега. Преди това е бил през 1987, 1993  и 2007 г. Така че имаме вече сериозни традиции в неговото организиране.

ЗАСИЛВА СЕ ИНТЕРЕСЪТ НА ЕК към изграждане на  морска стратегия за Черноморския регион.

- Откога съществува Международната  морска асоциация?

- Първият конгрес на Международната морска асоциация  на Източното Средиземноморие (IMAEM - както се е наричала тогава) се е провел в Истанбул през 1978 г. След форума в Атина през 1984 г. тя е преименувана в сегашния си вид. За отбелязване е, че България е сред учредителките на организацията чрез тогавашния Институт по корабна хидродинамика (сега ЦХА), представена от неговия създател и бивш дългогодишен директор проф. Петър Богданов. Сега в IMAM членуват морски научни институти, университети от 13 страни на Европа (включително Черноморският регион) и Северна Африка. За мащабите на този конгрес ще спомена, че на последния в Лисабон имаше 155 доклада от представители на 33 страни не само от Европа, а и от Азия, Америка. Представителството е много голямо, така че нашето домакинство дава възможност, от една страна, да се запознаем със световните достижения и, от друга, да представим българската морска наука, да покажем реалния потенциал на морската ни индустрия. Впрочем самото решение Варна да бъде домакин на форума е признание за реалния ни потенциал и за това, което върши морската наука. В рамките на тазгодишния конгрес имаше специални сесии в чест на трима известни учени, допринесли за развитието на асоциацията. Едната от тях беше посветена на проф. Петър Колев, доайенът на българското проектиране на кораби.

- Каква ще бъде ползата за морската ни наука?

- Когато тук се организира такъв висок научен форум, първо, ползата е за нашите учени, изследователи, които ще имат възможност да контактуват със световноизвестни имена, да обменят с тях идеи. Второ, материалите от конгреса се публикуват и са реферирани в международните бази данни SCOPUS и Web of Science, което е мерило за научната дейност. Дори бъдещото финансиране на научните изследвания ще е функция от този показател.

МОРСКИ НАУЧНИ ИНСТИТУТИ, УНИВЕРСИТЕТИ ОТ 13 СТРАНИ на Европа (включително Черноморският регион) и Северна Африка членуват в IMAM.

- А морският бизнес, какво печели? Увеличава ли се инвестиционният интерес?

- Да. Защото една от причините, които бяха изтъкнати Варна да бъде домакин на форума, е засилващият се интерес на Европейската комисия към Черноморския регион. На 15 септември - само месец преди конгреса в Лисабон, се проведе конференция в Батуми с участието на представители от целия Черноморски регион и там се обсъждаха възможностите за изграждане на стратегия за Черно море, тоест на морска стратегия за региона на равнище ЕК. Такава стратегия вече има за Балтийско море, за Адриатическо море. За Черно море все още няма поради факта, че само две страни (България и Румъния) по неговото крайбрежие са членки на ЕС. Освен това има доста сложни политически отношения в региона. Отчитайки това, ЕК финансира с 1 млн. евро  проект, който да разгледа възможностите за изграждане на стратегия за Черно море. На конгреса на IMAM беше изтъкнато засиленото внимание към Черноморския регион и естествено е всички изследователи да насочат вниманието си към неговата проблематика. Резултатите ще бъдат докладвани след две години на форума във Варна.

Тук ще добавя, че един от докладите, представени на тазгодишния конгрес от страна на България, беше за технологията за използване на сероводорода в Черно море и за неговото извличане. Както е известно, вече има технология на българския учен проф. Бешков от БАН - за производство на електроенергия от сероводорода в Черно море. При всички положения на форума във Варна ще организираме представянето на достиженията в морската ни индустрия. Да не забравяме, че България се готви да строи военните си кораби в наши корабостроителни заводи. Така че има интересни неща, които ще можем да покажем пред гостите, които са известни учени с тежест в своите страни.

- А ще включите ли и офшорната индустрия, която се очаква да се развие, особено след втория сондаж, който прави „Тотал” в „Хан Аспарух”, и даването на концесии на останалите блокове в икономическата ни зона в Черно море?

- Разбира се. Виждате, че до 2019 г. може да има и доста добри новини в тази насока. В рамките на такъв конгрес винаги се дава възможност на представители на морската индустрия да изнесат лекции и да информират гостите за възможностите за бизнес в Черно море.

- Форумът във Варна ще бъде ли стъпка към дългоочакваното създаване на стратегия за Черно море?

- Конгресът не си поставя такава цел, но в крайна сметка, за да има черноморска стратегия, са нужни взаимни контакти, които да стимулират създаването й. Близостта на форума до нашите турски съседи ще позволи  да дойдат повече техни учени. Същото се отнася за Румъния и другите черноморски държави. Така се създава климат на повече доверие. Откриват се нови възможности за преодоляване на политическите различия в региона. И това не може да не се получи, когато се тръгва от взаимното доверие в морската индустрия. А знаете, че когато е изгодно за бизнеса, бързо се изглаждат всички различия от друго естество.

СТЕФАН ДЕНКОВ