Изложба представя историята на ВМС от основаването му до днес

40 табла, уловили моменти от живота на Военния ни флот е подредена на входа на Морската градина, а поводът е  140-годишната история на ВМС . Снимките са от архива на Военноморския музей в града и личния архив на майор Иван Савов. „Вдъхновението за тази изложба не е годишнината. То е част от нашето ежедневие, сподели майор Савов. Аз съм доволен, че през годините моето хоби ми помогна да покажа на по-широката аудитория, че морските хора имат и друг живот. Не само службата. Това е основната ми идея – има динамика в нашето флотско ежедневие. Не е лесно, има си сладките моменти и винаги живеем с мисълта, че ще има по-хубаво бъдеще. Това, че направихме тази експозиция , съвместно с Военноморския музей показва приемствеността между поколенията, без която 140 години флот нямаше да може да има. Исках да се види настроението, усилието, динамиката, да се види нормалността на моите колеги. Че те могат да се радват, да се усмихват, могат да плачат, да им е трудно. Идеята ми е била да се види, че етикетът, който се лепи на военните, че са ограничени, не е точен и трябва да бъде сменен“, допълни фотографът от Щаба на ВМС във Варна.

„Част от снимките, представени в експозицията, са предоставени от  фондовете на Военноморския музей, каза директорът д-р Мариана Кръстева. На една от снимките, предоставени от Музея, може да бъде видян кап. I ранг Пол Пишон, французинът, който е бил начело на военния Флот в периода на френската мисия от 1898 година до 1908 година. Първият командващ българин след това е кап. I ранг Станчо Димитриев. Той застава за пръв път начело на обединения български морски флот. Преди това, тази част е била базирана и основана в Русе, а във Варна е имало само Портово капитанство. Затова в началото се нарича Дунавска флотилия и морска част. Това е официалното название на Флота след основаването му. През 1897 година се формира Черноморски флот, а базата се премества във Варна. Началото е поставено през 1879 година в Русе, на река Дунав по политически причини“, каза още д-р Мариана Кръстева.

По нейни думи, скоро след това, в края на 19-ти век това, френската мисия има за задача да организира флота на Черно море, както и начина за подготовка на българските кадри и в чужбина, и в България, също и строежът на кораби. Тогава е поръчан крайцерът „Надежда“, както и торпедоносците, бреговата артилерия, въоръжение, мини и така нататък. Според д-р Кръстева, в миналото фотографията е имала други задачи. Липсвала е чисто репортажната фотография от този период, но въпреки това могат да се усетят моментите на напрежение, на празничност, събитийността също присъства. „Френската мисия, общо взето, си свършва работата добре, така че в навечерието на Балканската война, българският Флот да бъде на сравнително добро за времето си равнище и да се покаже като достоен противник на море“, отбеляза Мариана Кръстева. Тя допълни, че приемствеността е едно от основните достойнства на старите архивни фотоси, представени в изложбата.

До 20-ти август, жителите и гостите на морския град могат да се запознаят с историята на Военноморските сили от 1879 година до днес.

Ели Маринова

Снимки авторът