Ангел Забуртов, генерален директор на ДП ”Пристанищна инфраструктура”: Пристанище Варна ще приема големи кораби до 70 000 тона

Какви нови инвестиции може да очаква морска Варна през тази година? Този въпрос, който вълнува не само морската ни общественост, определи темата на нашия разговор с генералния директор на ДП ”Пристанищна инфраструктура” Ангел Забуртов.

- Кога ще започне удълбочаването на плавателните канали 1 и 2 на пристанище Варна, за което бяхме споменали в интервю за в. „Черно море”през миналата година?

- Удълбочаването на подходните канали на пристанище Варна - канал 1 и канал 2, е един от най-значимите обекти, които се реализират в последните 40 - 45 години на територията на Варна. Може да се каже, че след изграждането на „Варна-запад“ и прокопаването на канал 1 и канал 2 това е най-голямата инвестиция– 350 млн. лв. В момента сме на етап проектиране. Надяваме се в средата на годината да може да пристъпим към изпълнението на драгажните и строително-монтажните работи. С реализирането на удълбочаването ще се осигури достигане на газене от 13,50 метра, което е с 2 метра повече от сегашното. Това ще позволи по-големи кораби да влизат в акваторията на пристанищните терминали след канал 1 и канал 2. За да имаме пълна реализация на проекта, всеки терминал трябва да бъде проектиран и изпълнен така, че да приема кораби със съответните дълбочини на газене. Срокът за изпълнение на драгажните и строително-монтажните работи е 700 дни, така че се надяваме след две години вече да имаме прокопани канали и терминали, които да са съобразени с приемането на кораби с газене до 13,5 метра.  

- Каква е ползата от удълбочаването, след като в него се влагат толкова милиони?

-Това е от изключително сериозно стратегическо значение за Варна. Както казах, реализацията му ще позволи приемане на кораби с по-големи дълбочини на газене, съответно това ще рефлектира и в големината им – говорим за пост-Панамакс кораби, или до 60 000 - 70 000 тона. Интересът на товародателите ще бъде по-голям и съответно инвестиционният интерес към нашите терминали ще се увеличи.

- Това свързано ли е и с новия транскаспийски международен транспортен коридор и включването на пристанище Варна в него?

- Надяваме се някой ден този коридор да заработи. Аз винаги казвам, че това е голяма ниша – огромен потенциал, който може в един момент да се реализира. Каспийският регион е изключително интересен, там са съсредоточени редица бизнеси. Там е и Азербайджан с нова логистична база, ново пристанище на юг от Баку – Алат. Там са огромни икономики с потенциал – Русия, Казахстан, Туркменистан. При по-добри геостратегически и геополитически обстоятелства може дори да се реализират товаропотоци от Иран. Така че той винаги стои на дневен ред като добра възможност и като огромен потенциал, който може да се реализира.

- А има ли връзка и с идеята за концесиониране на пристанище Варна, за което спомена министър Желязков в интервю за в. „Черно море“?

- Несъмнено. Аз това казах – че при реализиция на удълбочаването инвеститорският интерес към терминалите в района на пристанище Варна ще се увеличи в съответствие с възможността да се приемат кораби с по-голям капацитет, така че се надяваме и интересът към концесионирането на пристанище Варна да бъде по-голям, съответно и инвестицията, както и концесионните възнаграждения да бъдат по-високи.

- Какво става с тъй дълго очакваното отваряне на Варна към морето с изпълнението на проекта за свободната зона на територията на пристанище „Варна-изток“?

- То е очевидно. Всички виждаме как се реализира проектът през последните няколко години – зоната става любимо място за варненци. Разбира се, има и какво още да направим в тази посока, но, както казах – до момента резултатите са видими.

- Ще има ли яхтена марина във Варна?

- Яхтената марина е част от развитието на зоната. В най-скоро време ще имаме проект за изграждане на първите понтони за приемане на яхти. Стремим се към поетапно изпълнение, така че първоначално ще реализираме проект за около 100 яхти с потенциал за развитие в момента, когато търсенето превиши предлагането – така че ще реализираме поетапно проекта с марината във Варна. В зависимост от това как върви проектирането в рамките на тази година или догодина ще има възможност за приставане на първите яхти в района на зоната за обществен достъп.

- Веднъж споменахте за изграждането на голяма интересна сграда в района на морска гара, бихте ли казали нещо по-конкретно за нея?

- Тепърва предстои да уточним от какво Варна най- много се нуждае. В процес на дефиниране сме кое ще бъде от най-голям интерес за града. Правим обществено обсъждане, имаме голяма консултантска компания, която работи по Генералния план на пристанище Варна, предлагат се идеи, обсъждаме ги с варненската общественост, с общината, така че в скоро време ще имаме дефиниран отговор на въпроса кое ще бъде най-добре за града. В момента, в който определим какво е то, ще го реализираме.

- Подкрепяте ли идеята на варненската морска общественост за отделяне на едно от помещенията на територията на свободната зона на „Варна-изток“ за музей на търговския ни флот, в който да бъдат изложени събраните експонати, които от години стоят в един склад на „Почивка”?

- Подкрепям я, но доколкото на мен ми е известно, собствеността на въпросните експонати е неясна. Може би от година говорим за това, че трябва да се изясни кой е реалният им собственик. Така че, може би в момента по-важният  въпрос е за собствеността на експонатите, които могат да бъдат изложени в един такъв музей. Надявам се, че след изясняване на статута им ще може да реализираме и такъв проект.

- Има ли още какво да се направи по новата електронна система PCS за създаването на електронен документооборот по цялата логистична верига по отношение на товарите?

- Към настоящия момент сме на финалната права по отношение на  избор на изпълнител, като очакваме до средата на този месец да подпишем договор за изпълнение. Това означава, че след две години ще завърши напълно процесът на дигитализация в логистичната верига на морския транспорт и ще се въведе електронен обмен между публичните  органи – Агенция „Митници”, Гранична полиция, ИА „Морска администрация“, Българската агенция по безопасност на храните, регионалните здравни инспекции и др. и заинтересованите страни/терминални оператори (публични и частни), пилотски станции, влекачи, корабни агенти, спедитори и т.н.

Опитът на редица държави показва, че внедряването на електронния обмен при обработката на товарите в сравнение с традиционния обмен на хартиен носител съкращава времето за обработка и финансовите разходи до 35 – 40 на сто. За България се очаква този процент да бъде значително по-висок, като някои от параметрите могат да се подобрят до няколко пъти.

Очакваме внедряването на PCS да превърне българските пристанища в атрактивен и желан партньор в морския бизнес и да допринесе за социалното и икономическото развитие на Черноморския регион.

- Какви още инвестиционни проекти да очакваме да бъдат изпълнени на територията на пристанище Варна?

-Традиционно инвестициите за 2020 г. са насочени към обекти от базовата инфраструктура на пристанището, както и рехабилитация на пътни настилки, подмяна на техническа инфраструктура на територията на пристанищните терминали, възстановяване на проектните параметри на подкранови пътища и др.

- А ще продължи ли ремонтът на варненския вълнолом в частта му пред морската гара?

- Категорично ще започнем работа и по вълнолома. Той е част от базовата инфраструктура, така че това е наше задължение – ние се грижим да го поддържаме с добри технически параметри.

- След обявената продажба  на българския ферибот „Героите на Одеса” и появата в близост на новия частен терминал каква ще бъде съдбата на Фериботния комплекс - Варна?

- Съдбата на Фериботен комплекс – Варна, е неясна. Товарите, които минават през него, вече са под критичния минимум. Както сам казвате, в непосредствена близост се изгражда терминал на „Газтрейд“ – за пропан-бутан. Това е и основният товар на Фериботния комплекс. Най-вероятно, ако няма друг товар, който да се появи в близко бъдеще с някаква критична маса, който да задържи Фериботния комплекс годен да обслужва товари, той ще престане да функционира както такъв. Има идеи за неговото концесиониране. В Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията вече има консултанти, които ще работят по тази идея, и се надяваме при инвестиционен интерес съдбата на терминала да бъде благоприятна.

След две години терминалите на пристанище Варна ще могат да приемат големи кораби с газене до 13,5 метра.  

СТЕФАН ДЕНКОВ

Четете още: