Янчо Янев, изп.-директор на ИАРА: 60% от квотите трябва да са изпълнени до 15 април

Възможностите за пълно усвояване на годишната квота за калкан, изхвърлянето на преулова в морето, изпълнението на ОП „Рибарство” и ред още актуални въпроси за бранша определиха темата на нашия разговор с Янчо Янев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Той работи в ИАРА от 2009 г., като последната заемана от него длъжност е началник на отдел "Регионален център за рибарство и контрол -Югоизточна България".
-  Усвояването на квотата за улов на калкан създаваше проблеми досега, какво ново да очакваме от агенцията, за да не остават повече неусвоени количества в края на годината?
- През тази година ИАРА започна нов подход при разпределянето на квотата за калкан, включвайки активно в процеса и представителите на риболовните сдружения. Тази практика, от една страна, увеличава прозрачността при разпределение на индивидуалните квоти, а, от друга, има за цел да увеличи отговорностите и на самия бранш. Една част от националната квота бе разпределена между членовете на сдруженията, а останалата – от ИАРА, като в нея участваха само кораби, които не членуват в такива сдружения. По отношение на пълното усвояване на квотата – това зависи изцяло от съвестното изпълнение от страна на рибарите, тъй като всеки един от тях има определена индивидуална квота, която трябва да бъде усвоена в рамките на календарната година. Все пак, за да избегнем риска от големи неусвоени количества в края на годината, сме въвели изискване за усвояване на поне 60 % от индивидуалните квоти до  влизането в сила на забраната на 15 април.
- Докъде стигна реализацията на електронната информационна система за регистрация и обмен на данни за извършените риболовни дейности, тоест на тъй наречените риболовни електронни дневници?
- Електронният риболовен дневник ще се използва от всички риболовни кораби над 12 метра. Към момента се правят тестове относно предаването на данни чрез тази система. Имаме успешен обмен на информация с други държави членки. Работим в тясно сътрудничество с Европейската комисия, за да може във възможно най-кратки срокове да въведем изцяло електронния риболовен дневник.
 - Какво става с отлаганото няколко пъти изискване за регистрация на рибарите с малки плавателни съдове?
- Отнасяме се с разбиране към проблемите на риболовците с малки лодки. Не е тайна, че за голяма част от тях изискването за регистриране като юридически лица или еднолични търговци представлява сериозна трудност и допълнителна административна тежест. От друга страна, извършването на стопанска дейност, какъвто е риболовът, и реализирането на уловите на пазара след това би било логично да се извършва от юридически лица или еднолични търговци. Срокът за тяхното регистриране бе удължен до края на тази година. Имаме намерение да изменим действащото сега законодателство, като една от основните цели е отпадането на задължението за собствениците на лодки под 10 метра на всяка цена да се регистрират като юридически лица. В момента се разработват мерки за дребномащабния риболов, които да позволят на тази немалка група да извършва риболов при по-облекчени условия.
- Какви конкретни мерки предприема ИАРА за прилагане на забраната за изхвърляне на ненужния улов от пелагичните запаси, която влезе в сила от 1 януари?  Както е известно, от 2019 г. всички кораби в Европейския съюз ще са длъжни да разтоварват целия си улов на брега, без значение от вида му.
- Забраната за изхвърляне на улова се прилага от началото на тази година. За нашия отрасъл единственият вид риба, който за момента попада под действието на тази забрана, е трицоната. Целта на задължението за разтоварване на целия улов е да намали вредното въздействие върху запасите чрез поетапната забрана на изхвърлянията на уловите. Дейностите на ИАРА по този специфичен въпрос са насочени към три основни направления – Диалог с бранша, провеждане на ефективен контрол и мерки за изменение на законодателството. През изминалата година сме провели срещи с представители на бранша, които са надлежно информирани за новите изисквания на общата политика в рибарството. Планираме и провеждането на допълнителни мероприятия с цел повишаване информираността както на рибарския бранш, така и на обществеността. Наред с това ИАРА като контролен орган в областта на рибарството ще предприеме мерки по осъществяването на по-ефективен контрол при разтоварванията и първата продажба на уловите. Не на последно място трябва да отбележим, че изпълнението на задължението за разтоварване на целия улов трябва да бъде съпътствано и с приемане на адекватни мерки на национално ниво, и по-специално чрез изменения в действащото законодателство. Пълната забрана за изхвърляне на уловите ще влезе в сила от 2019 г. – време, напълно достатъчно за един ползотворен диалог с широката общественост, вследствие на което да имаме нови административни разпоредби, а, от друга страна, и висок стандарт на контрол в унисон с европейските изисквания.
- Какви резултати отчитате в изпълнението на ОП ”Рибарство” през изминалия програмен период?
- Към края на 2014 г. са подадени 587 заявления на стойност 228 587 047 евро публични разходи. От тях 73% са одобрени (427 заявления). Разплатени са 55% от средствата по подписаните 314 договора на обща стойност 52 910 144 евро. Най-значимо е усвояването по приоритетна ос 2 - аквакултури, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултури, където общата стойност на одобрените проекти е 55 538 650 евро и 53% от средствата са вече разплатени. Добро е усвояването и по приоритетна ос 4 - устойчиво развитие на рибарските области, създаване на рибарски групи в рибарски области - общата стойност на одобрените проекти е 21 184 955 евро, като 30% от средствата са платени. Дотук с реализираните проекти са създадени 125 нови работни места за производство на аквакултури и 107 за рибопреработка.
- Кога ще имаме одобрена нова Оперативна програма „Рибарство” за периода 2014 - 2020 г. и какво залагате в нея като основни приоритети?
- В момента се финализира нанасянето на последните корекции по бележките от страна на ЕК и предстои изпращането й за поредно одобрение от страна на европейските експерти. Техният преглед също ще отнеме технологично време.
- Докъде стигна реализацията на решението на ЕК за създаване на регионален консултативен съвет за Черно море, който включва България и Румъния?
- Създаването на регионален консултативен център за Черно море ще бъде един изключително позитивен факт, който ще спомогне за адекватното управление на рибарството в Черно море. Нееднократно сме изказвали пълна подкрепа и бихме приветствали неговото по-скорошно учредяване. Все пак нека подчертаем, че при създаването на такъв съвет водещата роля е на бранша, тъй като в изпълнителния комитет на съвета 60 % от местата се разпределят между представители на рибарския сектор, а останалите 40 % - между неправителствени организации, научни институти, организации на потребителите и др. До момента са провеждани няколко срещи между представители на рибарския сектор от България и Румъния, като е постигнат напредък по организацията на съвета, но остава да се разреши основният проблем, а именно къде да бъде седалището на този съвет. Ние като страна с далеч по-голям брой риболовни кораби напълно логично желаем седалището на регионалния съвет да бъде в България, докато от своя страна браншът в Румъния настоява седалището да бъде на тяхна територия. Искрено се надявам, че в най-скоро време ще имаме решение на този проблем и регионалният съвет за Черно море ще бъде не само създаден, а и реално участващ в процеса на управление на рибарството в региона.

Стефан Денков