Черно море най-замърсено с микропластмаси - на нос Калиакра и при устието на река Камчия

През последните години все по-често се говори за микропластмасата - частиците, които се срещат навсякъде около нас и които вече се увеличават до опасни за здравето концентрации. Европейската директива, която ограничава ползването на еднократни пластмасови изделия, все още не се прилага стриктно у нас, въпреки че влезе в сила преди 2 години. Междувременно микропластмасовите частици се срещат не само в морето, но и в морските дарове, с които се храним.

429 000 микропластмасови частици на квадратен километър има в Черно море – това установи първото у нас изследване. И понеже основен замърсител на морето са реките, сега учените от Института по океанология към БАН работят по следващия си проект - замърсяването на Дунав.

"В нашия обсег на Дунава, където изследвахме – около Русе и Тутракан, това е долното течение на Дунава, количествата от пластмасите бяха много по-ниски отколкото в Сърбия, но това е моментна снимка на състоянието на микропластмасите, според мен трябва да се направи мониторинг, тоест, сезонно", заяви доц. Виолин Райков от Института по океанология към БАН.

Учените са установили, че най-силно е замърсяването в района на нос Калиакра и при устието на река Камчия.

 "Изследването на микропластмасите е малко по-трудно, отколкото на останалите пластмаси, защото те са многообразни и се получават при раздробяването и разграждането на големите пластмаси.

В момента ситуацията е такава, че има от всички видове пластмаси, включително тези, които са от бутилките, различни цветове. Тези цветове всъщност показват различния тип на пластмасите", допълни доц. Виолин Райков.

Всяко движение на водата размества и разнася микрочастиците, които се отлагат на дъното и повече не могат да бъдат извлечени от седимента. Пластмасата преминава няколко стадия на разграждане, като последният е превръщането ѝ в наночастици.

"Изключително микроскопични частички, които за съжаление вече са намерени в кръвта в белите дробове и в различните тъкани в човешките същества след експерименти. Това означава, че ги има във всички нива на биологичната организация, тоест като започнеш от морските организми до всички останали животни и растения", добави доц. Виолин Райков.

Според Световната здравна организация микропластмасите влизат в човешкия организъм основно чрез водата и морските дарове. Въздействието им върху здравето ни все още не е напълно изяснено, но се предполага, че влияят върху ендокринната и репродуктивната система. Учените вече са установили, че в черноморската риба има остатъци от пластмаса.

"Трябва да се задълбочат изследванията, за да се види в какви концентрации са тези пластмаси. Проблем е, ако ги открием в мускулатурата, тоест в тялото, което консумираме директно. Засега сме ги открили в стомашно-чревния тракт", коментира доц. Виолин Райков.

Най-пряко засегнати от замърсяването с пластмаси обаче са организмите, които филтрират морската вода, като мидите и рапаните. Затова от 3 години Европа се опитва да ограничи пластмасата за еднократна употреба.

"За съжаление в България това не се случва, поне не го виждаме ние. Самосъзнанието е на първо място, но когато се предлагат огромни количества от евтин материал, който буквално е навсякъде, хората не се замислят", каза още доц. Виолин Райков.

Той допълни, че в морето далеч няма само пластмасови продукти и това се дължи на безотговорността на хората. Последните странни находки, които учените откриват, са части от хладилници, автомобилни двигатели, части от тоалетни чинии, както и разнообразни продукти на фармацевтичната промишленост, съобщава БНТ.