Георги Мотев: С новата структура ще изпълним всички ратифицирани конвенции

Стартира новата Главна дирекция „Аварийно-спасителна дейност”, сформирана с новия устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Морска администрация” (ИАМА).  С нея ще можем ли вече напълно да отговорим на изискванията на международните морски конвенции, които сме ратифицирали? Отговор на този въпрос търсим в нашия разговор с Георги Мотев, главен директор на ГД „Аварийно-спасителна дейност” със седалище Варна. На този пост е от 7 септември т. г. след провеждане на конкурс в ИАМА.

Той е роден на 21 февруари 1957 г. в Горна Оряховица. Завършва ВВМУ „Никола Й. Вапцаров” през 1981 г., специалност „Корабоводене”. От 1981 до 2012 г. работи в системата на Военноморските сили, където стига до началник-щаб по подготовка на силите във ВМС. След това в продължение на близо 2 години е зам.-командващ на съвместното командване на въоръжените сили на българската армия с чин контраадмирал. В резерва излиза на 21 февруари т.г.

- Защо беше създадена тази главна дирекция?
-  Не съм участвал в процеса на нейното създаване с приемането на новия устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, така че мога да изразя само личното си мнение. Смятам, че такава структура, която да координира действията в морския отговорен спасителен район на Република България и на река Дунав, наистина трябва да има към изпълнителната агенция. Това е изискване на международните конвенции, които са ратифицирани от Р България. Става дума за конвенцията за опазване на човешкия живот на море, конвенцията за незамърсяване на околната среда на морето, конвенцията за търсене и спасяване и др. Новата структура трябва така да работи, че международната общност да не казва - България не може да изпълнява задълженията си по конвенциите, които сама вече е ратифицирала.
- Какво представлява новата структура?
- Главна дирекция „Аварийно-спасителна дейност” е структурирана основно в 4 отдела. Първият - морският спасителен координационен център, има задължението да планира, ръководи и координира операциите по търсене и спасяване в нашия морски отговорен район, а също и операциите по ликвидиране последствията от нефтени разливи, по оказване на помощ на бедстващи плавателни средства. Отделът планира, координира същите видове действия и по река Дунав, което е новото като цяло за главната дирекция. Вторият отдел - спасителни средства в Черно море, отговаря за поддръжката, подготовката на екипажите на спасителните катери, които са към ИАМА и са общо 6 на брой. Третият отдел – аварийно-спасителна дейност на река Дунав, в момента се сформира и има доста специфични задачи. Той основно ще бъде разположен в Русе, като ще има групи във Видин, Свищов и Силистра. Неговото предназначение е да координира и ръководи действията по спасяване, борбата със замърсяването на реката и оказването на помощ на бедстващи плавателни средства.
Това са трите основни отдела на главната дирекция, като ще има и още един, който ще се занимава в разработването и управлението на проекти за нуждите на изпълнителната агенция. Към тях влизат и проектите, които ще се финансират с европейски средства, насочени към квалификацията на кадрите, инфраструктурата и придобиването на необходимото оборудване.
- Да очакваме ли скоро подобряване на аварийно- спасителната дейност на море?
- Би трябвало да се подобри координацията между ведомствата, които имат отношение към търсенето и спасяването, ликвидирането на нефтените разливи, оказването на помощ на бедстващите обекти. Защото това не е само в компетенциите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), към изброените дейности отношение имат и Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната чрез ВМС, Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, от което зависи осигуряването на финансовите ресурси.
- Досега всяко ведомство действаше по свой начин?...
- Има подписани междуведомствени документи, но структурата, която да привежда в действие тези междуведомствени споразумения до създаването на нашата главна дирекция, се състоеше само от един отдел, наречен Морски спасителен координационен център. На практика е крайно недостатъчно, независимо че отделът винаги е бил основен, такъв ще остане и в новата ни структура. Но спецификата на работа на този център не му позволяваше да координира действията на всички институции, заети в провеждането на голяма операция в отговорния морски район за търсене и спасяване.
- При организирането на подобна операция фатално важна е бързината, с която се стига до бедстващия обект в морето, нали?
- И бързината, и своевременното локализиране на бедстващия обект. Тук нормално е да се привличат ресурси на други ведомства, като вертолетна авиация, с каквато МТИТС не разполага. Такива сили и средства освен във ВМС има и във ВВС, в МВР. Това са ресурси, които на море водят до спасяването на човешки живот, а също и да опазване на екологията при разливи.
- Значи координиращият орган става новата главна дирекция?
- В закона за морските пространства е записано, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез изпълнителния директор на ИАМА осъществява действията по търсене и спасяване, оказване на помощ на бедстващи съдове, опазване от нефтени разливи в нашия отговорен морски район и българския участък на река Дунав. Тези действия са включени като задължения на ГД „Аварийно-спасителна дейност”, така че върху нея се прехвърлят правомощията за изпълнението им. Това обаче не изключва изпълнителния директор на ИАМА, който трябва да бъде в течение на всичко, което се провежда в нашия отговорен морски район и река Дунав. Крайното решение е негово по наше предложение.
- Много ли са пробойните в аварийно-спасителната дейност на море, които трябва да запушвате?
- Пробойните не са чак толкова много. И сега тази дейност се извършва с добрата воля и разбирателство между институциите, които имат отговорности по нея. Според мен обаче трябва да се осъвременят междуведомствените споразумения. Нужно е документ, с който да се регламентират институциите, ангажирани в аварийно-спасителната дейност. Така те ще бъдат юридически защитени при участие в такъв вид действия, което ще опрости отчетността на извършената дейност.
- Има ли проблеми с техническия парк за спасяване на море?
- Наличните технически спасителни средства позволяват да се извършват такъв вид действия на море. Но като морска държава желателно е и България да има спасителни кораби, с каквито разполагат другите черноморски държави, като Румъния, Украйна, Русия, Турция. Държавната политика вече е нова и се надявам, че анализирайки работата на ГД „Аварийно-спасителна дейност” в бъдеще, изпълнителната агенция ще може да разполага и с такива спасителни средства, което ще даде по-голяма гъвкавост и независимост на работата й.
- Очертава ли се с новата дирекция да се стигне до решение на дълго протакания въпрос за двата спасителни кораба „Перун” и „Мизар”?
- Пред главната дирекция не е поставена задачата да направи анализ и даде предложение за използването на корабите „Перун” и „Мизар”. Доколкото съм запознат, „Мизар” е в добро техническо състояние и след технически преглед може да бъде използван, но трябва да има ресурс за неговата експлоатация - за екипаж, поддръжка, гориво. „Перун” е бил основният спасителен кораб, но явно на този етап няма средства за неговото възстановяване и въвеждане в строя, а те не са малко.
- Ще търсите ли възможности двата кораба да влязат в строя?
- Това е въпрос извън нашата компетентност. Ако питате за личното ми мнение, необходимо е да има такъв тип спасителни кораби към ИАМА. Защото, пак казвам, това дава гъвкавост и независимост в работата на агенцията, тъй като и на ВМС, и на ВВС, и на Гранична полиция и другите институции не им е специфична задача да участват в такъв вид операции. Те могат да бъдат привличани, агенцията работи чудесно с тях и никога не отказват съдействие, но все пак трябва да имаме предвид, че това са структури, които осигуряват от друга гледна точка независимостта на Р България в морските й пространства.
- Залагате ли на взаимодействието с доброволческите структури?
- ИАМА чрез изпълнителния директор има споразумение с кметовете на общините Кранево, Приморско и Несебър, предоставени са спасителни средства на местните доброволчески сдружения, които оказват съдействие намясто по крайбрежието ни. Предстои това да бъде направено и с  доброволческото сдружение в Обзор. По този начин се дава възможност, особено през активния сезон, когато има много повиквания чрез тел. 112 за бедстващи малки плавателни съдове и хора, нашите структури чрез доброволческите сдружения да реагират адекватно във времето и да оказват помощ и съдействие за спасяването им. В тази насока продължаваме да работим, като вече включваме и новото предизвикателство - българския участък на река Дунав, където тепърва ще имаме срещи с кметовете на общини.
- Неведнъж е възниквал проблемът със заплащането на направените разходи по време на спасителната операция, в която участват и доброволчески сдружения...
- В тази насока споразуменията с кметовете на общини предвиждат ИАМА да поема разходите за плавателните средства, ремонти и ГСМ, които са на агенцията и са предоставени на доброволческите сдружения. Нямаме споразумения и договори за други видове разходи. Финансирането и развитието на доброволческите структури не е в компетенциите на ИА „Морска администрация“.
Стефан Денков