Професия „Моряшка жена“ – факт или илюзия?

Професия „Моряшка съпруга“ – факт или илюзия?

Сигурна съм, че този въпрос ще заинтригува онези от вас, които по един или друг начин са свързани с моряшката професия, а и не само…

Какво всъщност представлява живота на една моряшка жена, често майка на едно, две или повече деца. Жена, на която се налага да се справя еднакво добре и с черпака, и с чука, защото просто няма друг избор. Всяка една от тях започва с думите: „По закона на

Мърфи винаги нещо у дома или по колата се поврежда, когато мъжът ми замине…“ И как иначе, че кой по-добре от моряшката съпруга познава този „закон“!
 

Може първите един-два пъти да позвъниш на съседа или да повикаш майстор, но повярвайте, неминуемо на третия път предпочиташ да запретнеш ръкави и така се започва…

Мама е майстор по смяна на крушки, поправка на течащото казанче в банята, дребни монтажи и демонтажи, пребоядисване на детската…примерите могат да бъдат много и най-различни. Ремонтите по автомобила също не закъсняват, все този „закон“! Скъсан ремък или жило на съединител… е, как все им идва времето пак по никое време, докато мъжът го няма. И наред с воденето и вземането на децата от училище, тренировките на сина и пианото на дъщеричката, пазаруването и мъкненето на торбите до дома любимото ми е: „И ти какво правиш по цял ден ?“!?! 

Нерядко задаван въпрос, но обикновено задаван от хора, които те виждат твърде рядко, защото най-близките свидетели на „горката“ обикновено съчувстват. И повярвайте, често има защо!!! Не казвам, че всичко е лошо, има я и хубавата част и тя е свързана със завръщането, но това е друга тема на разговор!

Сега ще се фокусираме върху живота на моряшката съпруга, докато мъжът й е на път. А той обикновено е на път по празниците, за рождените дни на децата, дори нерядко татковците пропускат и появата на своите рожби. А колко сила се иска от мама да бъде весела, за да са весели с децата на Коледа или когато духват първата си свещичка на тортата… И правим много снимки, които да покажем на татко, когато си дойде, за да се почувства и той част от празника, макар и отдавна отминал. Повярвайте, иска се сила да изпратиш съпруга си бременна в четвъртия месец и да го посрещнеш, когато детето вече е на два месеца… Сила!... И за двете страни. Но това е професия… Професия, която дава, но и много взема… 

През годините съм разговаряла с много моряшки съпруги, всяка една от тях организира времето и пространството си, докато е сама, по определен начин, който се вписва в собствените й представи, но всички до една са мултифункционални жени, просто няма друг начин!

Ето и разказите на част от тях:

Геновева Митева:

Всеки ден, докато съпругът ми е на път, живея за мига, в който ще ми се обади

„Всички моряшки съпруги изживяваме сходни неща според това, което си споделяме, когато се съберем. Обща болка, както се казва. Интересното е, че докато съпругът ми си е у дома, всичко върви като по вода, но когато тръгне на път, все едно всичко тръгва наопаки. Тази година имахме абитуриент. И, разбира се, наложи се съпругът ми да тръгне пет дни преди бала. Е, тогава се наложи да се включи и моята мултифункционалност на пълни обороти. Освен типично женската част от организационната работа за тържеството, като аранжиране на къщата, чаши, чинии, салфетки, балони, цветя, кетъринг и други подобни приятни занимания, трябваше да приема и пет тона чакъл, който мъжът ми беше поръчал за алеите в двора, но така и не можа да дочака, за мое огромно съжаление. Та заедно с децата запретнахме крачолите и свършихме и тази работа – разкош! И балът премина, както и много други предишни събития, без домакина на дома. Добре, че имам страхотни приятели, които не ме оставиха сама, помогнаха ми и бяха до мен в този така важен момент от живота ни. 

Няколко дни по-късно защо да не ми се счупи колата, има-няма десетина дни, след като изпратих мъжа си. Докато шофирам в града, се къса ремъкът на автомобила. Отново започват неволите, вместо да се обадя на мъжа ми и той да се заеме с нещата, мъжките, аз се обаждам на майстора, който, разбира се, има много работа, изпраща ме да купя необходимите части за смяна, организирам пътна помощ да извози колата до сервиза… събирам си покупките и се прибирам у дома, където дори няма на кого да се оплача.

Всеки ден, докато съпругът ми е на път, живея за момента, в който ще ми се обади. Разказвам му как е минал денят ми, но лошите моменти и трудности му ги спестявам. Говорим си за хубави неща, за да ни е ведро поне, докато сме на телефона. 

Като цяло дните ми са доста разнообразни, все изниква нещо отнякъде, което трябва да се свърши. От мен, няма от кого! Повтаря ми се само всекидневната грижа за децата, дома, градината и кучетата.

Но като се замисля, ако мъжът ми си беше все тук наблизо, едва ли щях да зная какво е например „централна кормилна щанга“ или „преден десен крив носач“, и тях сменях преди време, още ги помня, сигурно завинаги ще останат в съзнанието ми.

Според мен, когато мъжът го няма вкъщи, жената става десет пъти по-силна и физически, и психически. Тя е и майка и баща, и домакиня и градинар, и монтьор и бояджия, и… всичко!

Мразя момента, в който трябва да тръгнем за летището, за да изпратя мъжа си на път, защото страдаме и двамата, но обожавам моментите на посрещането. Често това ни дава сили, че нали когато има изпращане, непременно ще има и посрещане. И докато си е у дома, всичко е едно такова лесно, вървят си нещата по мед и масло и чакат да остана сама, че да започнат неволите! Това е… кръговратът на живота на моряшката съпруга.“

Веселина Николова:

Това е клеймо за цял живот

„Да си моряшка жена, е клеймо за цял живот. Всеки те гледа под лупа и си тема за разговор на „добронамерени“ съседи и приятели… Колкото и да се стараеш да бъдеш като другите жени, не се получава. Мъжете им присъстват и това им създава друг имидж, различен от нашия, на „самотните“ жени, чакащи да получат вниманието на съпрузите си след пет или девет месеца отсъствие. Но затова пък през това време сме станали силни, можещи и знаещи, стремейки се към съвършения образ: от една страна, да отгледаме и възпитаме децата си, да ги изградим като добри хора и качествени личности, да бъдат отличници! Една от посоките на нашите задачи и отговорности е да дадем отчет за получените резултати. Задължително трябва да сме се справили перфектно.

Другата страна от всекидневието ни е да не пропускаме салоните за поддържане на външния ни вид, да сме посетили всички нови театрални представления, кинопрожекции и изложби…, за да има какво да разказваме на дълго отсъстващите ни мъже. Ние сме нещо като журнал, отразяващ събития за определен период от време.

Като се замисля, кога ли ни остава време да ходим и на работа, защото днешните моряшки жени са и работещи. Понякога се чудя къде да огрея първо?! Веднъж прочетох що е то мултифункционална фурна: да работи само горен или долен реотан, само грил, грил с фурна, грил с вентилатор, функция за размразяване, функция за консервиране и т.н. Все функции, напомнящи ми за моите собствени такива.

Има и някои положителни страни в това да си моряшка съпруга. Например да се качиш на кораба и да отплаваш заедно с мъжа си. Да видиш колко е уреден, красив и спокоен светът, когато си на пътешествие, да поживееш известно време без битови проблеми. Въпреки че последното ми пътешествие завърши запомнящо се. Имаше буря в Лионския залив, корабът започна да се пълни с вода, наклони се, наложи се да облечем спасителните жилетки, не спахме 24 часа, но за щастие всичко приключи благополучно и се завърнахме у дома.

Всъщност такъв е и животът ни на сушата – бурно море! Дали не плащаме твърде висока цена за този „прекрасен“ живот на моряшка жена!“

МАРИАНА СТОЙКОВА