Възпитаници на ВСУ „Черноризец Храбър“ ще социализират некропола във Варна

Три проекта за социализация на Варненския халколитен некропол ще бъдат представени в събота в 9 ч. в зала „Одесос“ на Археологическия музей. Те ще бъдат дело на архитекти, специализиращи в магистърската програма „Опазване на културното наследство“ на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.

Именно затова 3 групи работят независимо една от друга, за да генерират идеи за привличане на туристи на мястото, където е открито най-старото обработено злато на планетата. В момента то тъне в забрава и шубраци, но Сдружение „Варненски некропол I” с председател Яни Янев, който и вицепрезидент на ВСУ „Черноризец Храбър“, си е поставило амбициозната задача да го преоткрие за света.

„Искаме да покажем не само мястото, където е открито най-старото злато, а и бита на цивилизацията, която го е направила. Това ще стане в рамките на 4 – 5 г., не по-рано. Процесът на социализация съвсем не е лесен. Разчитам колегите – магистрите и студентите във Варненския свободен университет да отговорят на това. Разчитам паралелно с възобновяването на разкопките да се мисли как да може да се изгради инфраструктура, която да привлича туристите. Те сега достигат само до Археологическия музей“, посочи Яни Янев.

Варненският халколитен некропол е разположен на площ над 4 декара в Западна промишлена зона. И малцина знаят точно мястото, дало една от най-уникалните находки в археологията.

„На първо място тук трябва да привлечем хората. В това отношение информацията и медиите са важни, те трябва да представят това уникално място. Веднага щом разкопките във Варненския халколитен некропол приключат, можем да мислим как тук да бъдат организирани различни събития. Чрез които посетители да се запознаят със самото място, както и с цивилизацията, която го е създала. В Италия съм работила по две места на проучвания, които са успешно социализирани. Едното е в Рим, другото – до Милано. Там се правят събития – спектакли, които показват какъв е бил животът в онази епоха. Основна част за успеха на това начинание е именно разпространение на информацията сред туристите“, добави и професорът по опазване на културното наследство Нора Ломбардини от италианския университет „Politecnico di Milano“ (POLIMI), с който Архитектурният факултет на ВСУ „Черноризец Храбър“ работи в партньорство.

„Действително, златото може да се види в Археологическия музей, а за това място – некропола, не се знае много. Ние нямаме дори маркери за терена, ще направим опити да социализираме мястото на разкопките. Проучваме мястото, достъпа до него. Генерираме идеи, разделени сме на три екипа, всеки трябва да направи своите предложения. Това ще стане след запознаване с характеристиките на територията. Възможностите варират от фантастични, до реалистични“, категорична е арх. Борислава Сярова, от магистърската програма на ВСУ „Черноризец Храбър“.

На терена на северния бряг на Варненското езеро през 1972 г. в 294 гроба от периода на каменно-медната епоха бяха открити над 3000 златни предмета. Най-старото технологично обработено злато в Европа и света е причислявано към т. нар. „Култура Варна“ (4400 – 4100 г. пр. Хр.).

На самото представяне на проектите в събота в 9 ч. в зала „Одесос“ на Регионалния исторически музей във Варна са привлечени експерти в различни сфери. Поканени са всички граждани и професионални организации, ученици и студенти, свързани с темата опазване на културното наследство на морската столица.

Борис Проданов

Снимки Пламен Гутинов

Прочетете още: Доказват варненска следа в строежа на египетските пирамиди (СНИМКИ+ВИДЕО)