На Бабинден във варненското село Тополи винаги е цветно (СНИМКИ)

Има няколко дни в годината, когато с радост се отбиваме в село Тополи, Варненско. И неизбежно докато сме там, през нас преминава цялата палитра от човешки емоции, завъртени в един пищен и автентичен празник.

Един от тези дни е Бабинден по стар стил. Защо стар? Защото  този народен обичай, заедно с Трифон Зарезан не се възприе от народа ни по нов стил. От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. И тази година на 21 януари жените от фолклорния състав към читалището възродиха автентичния обичай по празнуването на Бабинден. 

Във варненското село Тополи рано сутринта жените излязоха, за да спазят обичая. 

„От 60-та година бабувам на родилките – споделя една от празнуващите жени в Тополи. Истинска баба съм. Представете си колко години са това. Ставали сме в 3:00ч. посред нощ и тръгваме по къщите. Търсим бабата да и полеем, да и сложим да хапне, да и дадем баница, ракия. Накрая тя се понапива и и се позавъртва главата и отиваме на реката да я мием и да я къпем. После я прибираме вкъщи и почва купона“ – допълва сърцатата жена.

Настроението се усеща от началото на празника.

Междувременно, празнуващите жени бяха приготвили питки с фалически символи за плодородие, баници, и лакомства.

Мъжете на празника се включиха с пара, както е било по традиция в годините назад при отбелязването на Бабинден.

На 21 януари по стар стил се празнува Бабинден. Той е в чест на "бабата" акушерка на селото - жените, които помагали при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Днес Бабинден се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие. В с. Тополи още от ранни зори жените излязоха навън и спазиха обичаите. 

„Винаги е весело – отбелязва пееща жена от фолклорния състав, която за миг спира песента си. Песни, танци и това е. И да се раждат повече деца. Да се раждат. Това искаме“.

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите невести. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. По стар стил се празнува на 21 януари. Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!" След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. 

На обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. 

След обяда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като "влечугане" на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва. 

Емил Дамянов, Ели Маринова
Снимки Пламен Гутинов