Три войни могат да избухнат всеки момент

Докато ние, уморени от репортажи от „коронавирусните фронтове“, наблюдаваме с неутолим интерес драматичните събития в Минск или новите огнища на насилие в САЩ, на планетата назряват поне три остри конфликта, които заплашват да се превърнат в открита военна конфронтация. Всеки от тях има своя специална, за разлика от други причини и причина, напълно различни участници и огромно „разсейване“ на световната географска карта.

Независимо от това, всеки от тези конфликти, достигнал нивото на открити военни действия, заплашва не само да се превърне в кървава местна битка, но и да се превърне в „кабел за експлозив“, способен да запали военен пожар на регионално, ако не и световно ниво.

Египет срещу Етиопия

Причини : Фактът, че войната между тези страни е само въпрос на време, много анализатори с висока степен на доверие обявиха преди няколко години. Всъщност всичко започна през 2011 г., когато на Синия Нил започна изграждането на структура, която, както обикновено в Африка, има помпозно име и наистина грандиозни размери - Великият етиопски язовир . За Египет, тази „конструкция на века“ ще означава загуба не само на една пета от електричеството, генерирано от АЕЦ Асуан, но и на не по-малко от 40% от водата на Нил, което е от решаващо значение за местното земеделие, което вече е в плачевно състояние. В края на краищата 90% от животворната влага в тази страна, която вече има едно от най-ниските нива на водоснабдяване в света, получава точно от Нил. Етиопия твърди, че с помощта на „електрификацията на цялата страна“ нейните над сто милиона души най-после ще могат да избягат от бедността.

Театърът и възможният ход на военните действия: Готовността на Египет да използват сила в случай на отказ на Етиопия от този мегапроект е многократно декларирана в Кайро, както и готовността му да „се бори за водите на Нил до последната капка кръв“. Проблемът е, че между двете воюващи държави е Судан, който изобщо не се радва от перспективата да стане арена за сухопътни битки или поне територия за настъпление и отстъпление на вражеските армии. Египет иска да привлече съседите си на своя страна, но засега не успя. Именно заради упорития неутралитет на суданеца могат да възникнат проблеми с нанасянето на ракетни и бомбени удари по ренесансовия язовир, който Кайро вече многократно е заплашвал. Ако Судан затвори въздушното си пространство за египетските военновъздушни сили (и най-вероятно ще го направи), тогава дългосрочен набег върху Етиопия през Червено море и Еритрея може да завърши с неуспех. Нещо повече, успешен удар по язовира на водоема, който вече ще бъде запълнен (макар и само частично), ще доведе до колосална катастрофа не само за Етиопия, но и за Судан и Египет. За последното, на първо място, защото водата, изпусната от всички водоеми на Нил, ще нанесе най-силния удар по тази конкретна страна.

Интереси на Русия: за Москва подобни перспективи са нерентабилни, както се казва, от всяка страна. И Египет, и Етиопия винаги са били много обещаващи пазари за доставка на съветско и руско оръжие. Днес Кайро е лидер по този въпрос, но напоследък Адис Абеба също се опитва да се справи, като пое курс за бързо изграждане на сътрудничество с нашата страна, не само във военно-техническата област, но и в много други. Индустриализацията и просперитетът на Етиопия със сигурност ще са от полза за Русия, но не с цената на глада в Египет. Най-неприятното е, че ако се стигне до военен сблъсък, Русия ще трябва да избере една от страните и неминуемо ще понесе загуби в позициите и интересите си в Северна Африка и Близкия изток. Но има и друга война в този регион, текат боеве в Либия, Сирия и на други места, в които Русия също е намесена?

Турция срещу Гърция

Причини : Двете държави, споменати по-горе, са, уви, сред тези, враждата между които има вековни, ако не и хилядолетни корени. Ако говорим конкретно за днешния ден, тогава причината за евентуален сблъсък, разбира се, са колосалните находища на енергийни ресурси, открити в спорните води между островите Кипър и Крит, както и намеренията на държавите, които са членове на така наречения Източен средиземноморски газов форум да започнат експлоатация на " синьо гориво "и последващото му транспортиране както до Европа, така и до Северна Африка, без никакво участие в тези проекти на Анкара. Всичко това категорично противоречи на агресивната и експанзионистична политика в духа на неоосманизма, провеждана от настоящия президент на Турция Реджеп Ердоган и опитите му да върне на страната предишното величие и престиж. И чисто търговските лихви, в случая милиарди долари, не могат да бъдат пропуснати. Във всеки случай, според самия Ердоган, „Турция няма да направи никакви отстъпки, а ще вземе всичко, което й се дължи в Средиземно, Егейско и Черно море“.
 

Театърът и възможният ход на военните действия: мястото, където могат да се сблъскат въоръжените сили на двете противоположни държави, най-вероятно може да бъде или Кипър, който е обект на дългогодишните им кавги, или близките островчета. В същото време първият ход вероятно ще бъде за Анкара, което добре разбират в Атина. И така, точно вчера стана известно за прехвърлянето на гръцки войски на остров Кастелоризо, който Турция изведнъж обяви за „оспорвана територия“. Въпреки това бойният контакт с участието на турския и гръцкия флот и военновъздушните сили изглежда много по-вероятен от сухопътните операции. Всъщност първият сблъсък (в най-буквалния смисъл на думата) вече се е случил, когато на 12 август две бойни фрегати - гръцката Limnos (F 451) и турската Kemalreis (F 247) се сблъскаха. За щастие този инцидент не се разви по-нататък. Във всеки случай фактът, че Анкара се страхува сериозно от въздушни атаки на своя територия, се доказва от желанието й да ускори доставките на руските системи за ПВО С-400 и, вероятно, дори на изтребители Су-35.

Интересите на Русия: нека бъдем откровени - всеки конфликт между държавите-членки на НАТО, който потенциално може да доведе до отслабване, ако не и до срив (макар и частичен) на този военен блок, определено е коз в ръцете на Русия. Освен това експанзионистичните планове на Гърция, насочени към европейския енергиен пазар, противоречат по най-категоричен начин на интересите на Москва. Да, и Турция може да продаде много ... От друга страна, твърде голямото укрепване на позициите на Анкара е нерентабилно за Москва. Проблемите с турските „партньори“, които напоследък все повече губят усещането си за реалност, вече са над покрива на търпимост - в Сирия, в Либия или в Кавказ. А въоръженият конфликт в Средиземно море сам по себе си не може да донесе нищо добро.

Китай срещу Тайван. Или по-точно срещу САЩ

Причини : Азиатско-тихоокеанският регион е огнище на световно напрежение, би могло да се каже, традиционно. Независимо от това, днес масло в огъня добавят вечно тлеещите конфликти там, смесени с дългогодишни взаимни оплаквания и териториални претенции, желанието на Съединените щати да възпрепятстват укрепването на Китай колкото е възможно повече. Пекин от своя страна реагира все по-сурово на подобни опити и е на път да реши да покаже на американците кой е шефът в региона. „Въпросът за Тайван“ изглежда на мнозина в КНР отлична възможност за точно такава минимално рискована и максимално ефективна демонстрация. Говорейки за „неизбежното обединение на Китай“, което предполага връщане към „родните брегове“ на Тайван, другарят Си със сигурност демонстрира с всички сили, че това е изключително „мирен процес“. Независимо от това, Пекин се въздържа от военни действия точно толкова, колкото беше необходимо в интерес на високата геополитика - за да не „изгуби лице“ като мирна държава, зачитаща международното право. „Търговската война“ с Вашингтон значително промени фокуса върху това, което се счита за приемливо в Поднебесната империя. А настоящата му интензивност може дори да развърже ръцете на привържениците на силовите действия там. Всъщност, чрез непрекъснатите си атаки срещу китайските си другари и постоянните заплахи за „наказание“, „ограничаване“ на Пекин или „прекратяване на неговите експанзионистични стремежи в региона“, самият Вашингтон настоява противниците си да бъдат активни. И просто не можете да си представите по-добро място за това от острова, който продължава да се противи. След като Хонконг е подреден - Тайван ли е следващият?

Театърът и възможният ход на военните действия: няма съмнение, че Генералният щаб на НОАК е изработил конкретни планове за „военно обединение“ с Република Китай, стратегически и тактически, отдавна и по най-подробен начин. Да, САЩ буквално са натъпкали острова със своите „най-добри в света“ оръжия - от преносимите ракетни системи Javelin и Stinger до многофункционалните изтребители F-16 и танкове M1A2 Abrams, както и системата за противовъздушна отбрана Patriot PAC-3. Въпреки това, всичко това в сравнение с реалната военна мощ на Поднебесната империя е прах на вятъра. Разчитайки на подкрепата и защитата на своя основен (и всъщност единствен) съюзник, САЩ, островът през последните години започна да се отнася хладнокръвно към собствената си армия. Да, те не щадят пари за оборудването му с американско оръжие и оборудване. Общата наборна служба обаче беше отменена преди няколко години. Танковете и самолетите са добри, но например не толкова отдавна просто нямаше кой да заема до половината от най-ниските офицерски позиции в тайванската армия. Мащабните учения, проведени от НОА предния ден, буквално край бреговете на Тайван, за обучение на масивни амфибийни операции, извършвани както от морето, така и от въздуха, красноречиво показват, че Пекин се подготвя сериозно. Само пряката военна намеса на САЩ може да спаси Тайпе от бързо и неизбежно поражение. Но дали американците ще започнат Третата световна война заради него?

Интереси на Русия: Китай несъмнено е най-важен икономически партньор и военно-политически съюзник на Москва. От друга страна, нейното прекомерно укрепване, макар и в мащаба на Азиатско-Тихоокеанския регион, неизбежно ще породи нови проблеми за Русия, тъй като след такава геополитическа победа Пекин ще стане още по-настоятелен в популяризирането на своите интереси, където намери за добре. Тоест по целия свят. Това обаче ще се случи, ако САЩ наистина „отстъпят”, тоест не влязат във военен конфликт на страната на Тайван, който обещаха да защитят от всякаква „външна агресия”. Дори не искам да мисля какво ще се случи в противен случай. Нов глобален конфликт, който вероятно ще се превърне в ядрена война в началния етап, е изключително неприятна тема за дискусия.

За съжаление трябва да признаем - въпреки смъртоносната пандемия на коронавируса, която, изглежда, трябваше да обедини, обедини човечеството или поне да го накара да се замисли за крехкостта на нашата цивилизация, светът все повече се приближава до нова ера на войни, всяка от които може да е последната за него.
 

Източник: Репортер.ру
 

Автор: Александър Некропни

Превод и редакция ПАН.БГ