IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 24°
Избрано
10:20 | 16 септември 2020
Обновен: 11:03 | 29 март 2024

Отбелязваме Международния ден за защита на озоновия слой

Изтъняването и озоновите дупки увеличават риска от рак и друго неблагоприятно влияние

По материала работи: Слав Велев
Отбелязваме Международния ден за защита на озоновия слой

Днес отбелязваме Международния ден за защита на озоновия слой, обявен от Генералната Асамблея на Програмата за околна среда на ООН на 19 декември 1994 г.

 

През 1985 и 1987 година са съгласувани първите конкретни международни мерки за ограничаване изтъняването на озоновия слой. На 16 септември през 1987 г. в Монреал, Канада, политици от цял свят подписаха Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой. Документът е ратифициран на 30 юни 1988 г., влиза в сила на 1 януари 1989 г. Във връзка с последните научни постижения е ревизиран 4 пъти (1990 г. – в Лондон, 1992 г. – в Копенхаген, 1995 г. – в Монреал и 2001 г. – в Пекин). Конвенцията обвързва страните с ангажимент да защитават човешкото здраве и околната среда от ефектите на озоновото изчерпване и постановява участващите държави да си сътрудничат в изследванията, наблюденията и информационният обмен. Монреалският протокол идентифицира главните вещества, нарушаващи озоновия слой и поставя специфични ограничения на тяхното бъдещо производство. България е страна по Монреалския протокол от 1991 г., след като през 1989 г. ратифицира Виенската конвенция за защита на озоновия слой и Протокола.

 

Озоновият слой представлява земна обвивка в атмосферата, наситена с кислород, която е не с два а с три атома кислород. 

 

Изтъняването на озоновия слой описва два свързани феномена, които се наблюдават от края на 1970-те години: постепенно понижение от около 4% на общото количество озон в земната атмосфера (озоновия слой) и по-голямо пролетно понижение на стратосферния озон около полярните райони на Земята. Вторият феномен е познат като озонова дупка.

 

Главна причина за изтъняването на озоновия слой и създаването на озонови дупки са изкуствените химикали, особено халогеновърглероди, хладилни агенти, разтворители, метателни заряди и други агенти като хлорофлуоровъглероди и халогеналкани. Тези съединения се транспортират към стратосферата чрез ветровете, след като са били изпуснати на повърхността. Веднъж достигнали стратосферата, те изпускат халогенни атоми чрез фотодисоциация, която катализира разпадането на озона (O3) в кислород (O2). И двата вида изтъняване на озоновия слой се влошават с увеличаване на емисиите на халогеновъглероди.

 

Изтъняването на озоновия слой и озоновите дупки създават загриженост из цял свят, тъй като увеличават риска от рак и друго неблагоприятно влияние. Озоновият слой спира повечето ултравиолетови лъчи в земната атмосфера. Тези лъчи причиняват рак на кожата, слънчеви изгаряния и катаракти, за които е изчислено, че драстично ще зачестят в резултат от изтъняването на озона. Растенията и животните също биха били засегнати. Тези проблеми водят до приемането на Монреалския протокол през 1987 г., с който се забранява производството на хлорофлуоровъглероди, халогени и други химикали, изтъняващи озоновия слой.

 

Коментари

Новини Варна