Отбелязваме Международния ден за защита на озоновия слой
Изтъняването и озоновите дупки увеличават риска от рак и друго неблагоприятно влияние
Публикувана: 16 Sep 2020 | 10:20

Днес отбелязваме Международния ден за защита на озоновия слой, обявен от Генералната Асамблея на Програмата за околна среда на ООН на 19 декември 1994 г.

 

През 1985 и 1987 година са съгласувани първите конкретни международни мерки за ограничаване изтъняването на озоновия слой. На 16 септември през 1987 г. в Монреал, Канада, политици от цял свят подписаха Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой. Документът е ратифициран на 30 юни 1988 г., влиза в сила на 1 януари 1989 г. Във връзка с последните научни постижения е ревизиран 4 пъти (1990 г. – в Лондон, 1992 г. – в Копенхаген, 1995 г. – в Монреал и 2001 г. – в Пекин). Конвенцията обвързва страните с ангажимент да защитават човешкото здраве и околната среда от ефектите на озоновото изчерпване и постановява участващите държави да си сътрудничат в изследванията, наблюденията и информационният обмен. Монреалският протокол идентифицира главните вещества, нарушаващи озоновия слой и поставя специфични ограничения на тяхното бъдещо производство. България е страна по Монреалския протокол от 1991 г., след като през 1989 г. ратифицира Виенската конвенция за защита на озоновия слой и Протокола.

 

Озоновият слой представлява земна обвивка в атмосферата, наситена с кислород, която е не с два а с три атома кислород. 

 

Изтъняването на озоновия слой описва два свързани феномена, които се наблюдават от края на 1970-те години: постепенно понижение от около 4% на общото количество озон в земната атмосфера (озоновия слой) и по-голямо пролетно понижение на стратосферния озон около полярните райони на Земята. Вторият феномен е познат като озонова дупка.

 

Главна причина за изтъняването на озоновия слой и създаването на озонови дупки са изкуствените химикали, особено халогеновърглероди, хладилни агенти, разтворители, метателни заряди и други агенти като хлорофлуоровъглероди и халогеналкани. Тези съединения се транспортират към стратосферата чрез ветровете, след като са били изпуснати на повърхността. Веднъж достигнали стратосферата, те изпускат халогенни атоми чрез фотодисоциация, която катализира разпадането на озона (O3) в кислород (O2). И двата вида изтъняване на озоновия слой се влошават с увеличаване на емисиите на халогеновъглероди.

 

Изтъняването на озоновия слой и озоновите дупки създават загриженост из цял свят, тъй като увеличават риска от рак и друго неблагоприятно влияние. Озоновият слой спира повечето ултравиолетови лъчи в земната атмосфера. Тези лъчи причиняват рак на кожата, слънчеви изгаряния и катаракти, за които е изчислено, че драстично ще зачестят в резултат от изтъняването на озона. Растенията и животните също биха били засегнати. Тези проблеми водят до приемането на Монреалския протокол през 1987 г., с който се забранява производството на хлорофлуоровъглероди, халогени и други химикали, изтъняващи озоновия слой.

 

Коментари ( 0 )