Непознатата история: Тротоарите в морската столица
През 1915 г. в печата се появява мнение, че изграждането на пешеходните алеи е афера, зад която стои кметът Александър Василев
Публикувана: 4 Jun 2019 | 9:01

Изглед от улица „Преславска“ в посока катедралния храм. Вдясно е ул. „Малка Преславска“, пощенска картичка (1921-1930 г.).

 

 

Всеки, който пази спомени от часовете по история, е наясно, че непосредствено след Освобождението българските градове далеч не са изглеждали като тези в Западна Европа.  Когато първият владетел на възобновената българска държава пристига в своите владения, пресата не на шега му съчувства. В една статия се казва, че никой не би искал да бъде на мястото на младия момък, застанал начело на едно място, което обещава да бъде рай, но в този момент прилича повече на ад.

 

Нашият град също не е правел изключение, но въпреки че призракът на ориенталските нрави продължавал да скита наоколо, желанието на местните управници да превърнат Варна в европейски град не се е изчерпвало единствено с мечти.

 

Пред местната власт стояли купища проблеми,

които трябвало да се решат, за да се превърне Варна в чисто и уредено населено място. Като начало стоял въпросът с планирането на града, в който строителството навсякъде се извършвало почти безразборно. Още при  временното руско управление през 1879 г. полякът Едвин Варшановски съставя първия план на Варна, който става основа за нейното бъдещо развитие.

 

Във „Варненски общински вестник“ от 9 февруари 1891 г. намираме постановленията на кмета и решенията на Общинския съвет. Публикувани са текстове за цената и качеството на хляба, решения за имотните сделки на общината, отчуждаването на имоти, провеждането на търгове, поръчки за оръжия и униформи. И тихомълком сред решенията на Общинския съвет се промъква и наредба за широчината на тротоарите на улица „Преславска“ и площад „Мусала“, която трябва да бъде четири метъра. Обявен е и търг за доставка на материалите.

 

Макар посочените по-горе сведения да изглеждат като откъслеци сами по себе се, погледнати заедно, те могат да ни дадат ясна представа за амбициите на управляващите. Едва три години след Освобождението плановете за модернизация започнали с пълна сила. Местната власт не е имала приоритет. Пред нея всички проблеми са били равностойни. Управниците се опитват да вкарат ред в канцелариите, да ограничат злоупотребите и да решат проблемите със сигурността. По този начин паралелно с изграждането на тротоари започва и регулацията на градския трафик, който не е съставен от автомобили, а от каруци и файтони…

 

Въпреки добрите намерения, не е трудно да се предположи, че гражданите надали са възприемали промените толкова радушно. Достатъчно е да си припомним, че когато жителите на Родопите видели радио за пръв път, те го нарекли „Джинова кутия“. Вероятно по този начин са били възприемани и новите наредби от варненци. Не бива да забравяме и че да накараш бедния да спазва реда по това време, е постижение, което е сравнимо с умението да убедиш фанатично вярващ в плоската земя, че планетата ни е сферично тяло.

 

Просперитетът обаче иска жертви

Това подтиква кмета Коста Ранков да издаде наредба през 1894 година за изграждане на тротоари по улиците „Цариградска“ и „Преславска“. Макар изграждането да е гласувано година по-рано, резултати все още не е имало.

 

Кметът задължава притежателите на имоти по двете улици да участват съвместно с общината в изграждането на тротоари. Ако собствениците се направят на неразбрали и не изпълнят наредбата, общината ще се погрижи сама, но за сметка на неразбралите.

 

Но тротоарите се оказват нож с две остриета

Ако те не са изградени, това говори за лошо благоустройство, ако обаче са изградени, тогава източните нрави на чорбаджиите подтикват към злоупотреби. За това ни информира вестник „Свободен гражданин“ от 5 май 1897 г. В колоната за местни новини е поместен следния текст: „Молим общинските власти да се разпоредят и поне по многолюдните места на града да не се позволява на разни кафеджии да изваждат масите и столовете по тротоарите, защото пречат на свободното ходене“. Гневната молба не спира дотук. В текста са посочени и имената на въпросните предприемачи, които благодарение на остроумния автор  остават завинаги в историята, а това са Енчо Кацов и Ст. Ив. Абаджията.

 

Разбира се, ако си припомним, че през същия период да срещнеш селскостопанско животно в града е, като да срещнеш кола в наши дни, можем да се досетим какви други сигнали могат да бъдат подадени. В същия вестник четем и сигнал за замърсяване на тротоарите.

 

„На много места из улиците, тротоарите в града, наблюдават се разни нечистотии, боклуци и др. Предприемачът за изхвърляне и чистене на боклука, Орфей Нанадопов, като че ли не го е грижа и не обръща внимание пречистването на тези нечистотии. Желателно ще бъде компетентните власти да обърнат по-сериозно внимание на това, за да не бъдем утре свидетели на разни болести, щом настанат летните горещини.“

 

Изглежда вестник „Свободен глас“ заслужено носи своето име, защото на 30 май 1908 г. публикува поредния гневен сигнал за тротоарите на града. Текстът е озаглавен „Тротоарите на варненските улици“. В него се казва, че улиците на Варна представляват един лабиринт и затрудняват всякакво движение. След 30 години свобода обаче гражданинът на Варна обръща внимание не толкова на практичността, колкото на… красотата!

 

Началото на улица „6-ти септември“ през 20-те години на миналия век, пощенска картичка.

 

 

„Съществуват и тъй занемарени улици, че произвеждат лошо впечатление на всеки пришелец. А без съмнение една от причините за това е липсата на тротоари. Повече от улиците имат доста широко пространство за тротоари, ала с изключение на „Преславска“ никоя от тях няма постлана такава. Улици, които като „6 септември“, „Сливница“, „Цар Борис“ и пр. представляват една грозна картина, която съвсем не прави чест на Варна и Варненска община. Но ако варненските жители нямат вкус, за да постилат тротоари пред къщите си, нужно е общината да ги заставя да сторят това. Общината е длъжна, защото иначе никога и никога няма да видим нашия град уреден по частна инициатива“, пише още авторът.

 

Този проблем продължава да бъде разискван периодично в печата

и става отново актуален през май 1915 г., година, след като електричеството се разпростира из цяла Варна.

 

Журналист, подписан с прозвището „Мъдрий“, пише във вестник „Варненски новини“, че проблемът с тротоарите е майсторски устроена афера,  а тогавашният кмет Александър Василев цели да забогатява на гърба на общината. Василев прикривал всичко, забранил да се публикуват обявления за търгове и известия в добре тиражирани вестници и по този начин сполучил да прикрие  разгласяването.

 

Дали тази афера е истина, можем само да гадаем. Въпреки това, след като новият кмет Иван Церов идва на власт, облагородяването не става веднага, а подаването на сигнали за нередности продължават. Какво обаче е повратното събитие, което ще подреди всичко?

 

Всъщност събитието не е едно

Общинският съвет приема поредица от наредби, целта на които била да се научат варненци да пазят града си чист, като били предвидени сериозни глоби за пускането на животни по улиците и безразборното изхвърляне на боклук.


Благодарение на включването на самите граждани чрез доброволен труд, след въвеждането на т.нар. трудова повинност (Трудовата повинност в България е въведена на 14 юни 1920 г. от правителството на Александър Стамболийски. Всички мъже и жени на дадена възраст са задължени да работят определен период от време (около 10 дни) в полза на правителството, главно по строителни проекти.) в началото на 1928 г. във Варна вече има около 18,500 км застлани с настилка улици, което обаче е по-малко от 17% от общата им дължина, в бързо разрастващия се морски град (публикация „Благоустройството на Варна“ от инж. В. Д. Кърджиев, директор на техническата служба към общината, бр.157 от 28 януари 1928 г.).

 

И по-добре късно, отколкото никога - всички сигнали за търговия по тротоарите дават своите плодове. През юни 1928 г. общината забранява поставянето на сергии по тротоарите, а три години по-късно не гражданите пращат на общината сигнали чрез вестниците, а обратното. Местната власт може би за първи път съветва варненци да почистват тротоарите си при снеговалеж.

 

По този начин следосвобожденска Варна бавно, но сигурно прави уверени крачки към своето европейско бъдеще. Макар често положението да е изглеждало непоправимо, отчаянието никога не е обзело сърцата на управниците. Модернизацията на Варна и превръщането й в морската столица на България показва, че при наличието на ясна визия за бъдещето и съвместни усилия няма предизвикателства, които да не могат да бъдат преодолени.

 

Андрей Андреев

Снимки Варненска дигитална библиотека

Коментари ( 0 )