Има връзка между рака и синдрома на разбитото сърце

Международен екип от изследователи откри връзка между синдрома на разбитото сърце и рака. Установи се, че 1 на всеки 6 души, страдащ от синдрома, е образувал ракови клетки. Проучването е публикувано в Journal of American Heart Association.

Синдромът се нарича още синдром на тактосубо (TTS) и възниква, когато лявата камера на сърцето се разширява, отслабва, а след това не успява да изпомпи кръвта правилно. Други наименования на състоянието са стрес кардиомиопатия и апикално балониране. 

Какво причинява синдромът на разбитото сърце? Неговото име подсказва, тъй като то е свързано със стресови ситуации, включително тежко заболяване, операция, но и причини като загуба на работа, финансова фалит, развод и много други. В редки случаи някои лекарства също могат да задействат синдрома, като предизвикват повишаване на хормоните на стреса.

Водещият автор на изследването Кристиян Темплин от Университетската болница в Цюрих, Швейцария съветва хората, които изпитват симптомите на синдрома на разбитото сърце, да бъдат бдителни. В проучването екипът и Темплин разделят участниците на две групи – на хора без и със злокачествени заболявания. Изследвани са 1 604 пациенти, страдащи от синдрома, като те били средно на 69,5 години. 276 от тях били с рак, като най-честият случай е рак на гърдата, следван от рак на стомашно-чревния тракт, дихателните пътища, кожата и т.н.

Изследователите открили, че тези, които имали рак, били с много по-малка вероятност да изпитат емоционален тригер, но били със значително по-голям риск да изпитат физически тригер. Според Американската сърдечна асоциация повече жени, отколкото мъже имат синдром на разбитото сърце като цяло.

Учените смятат, че начинът по който сърцето реагира на подобни емоционални състояния, може да причини временна загуба на функцията му. Сред симптомите, които могат да се почувстват при страдане от синдрома на разбитото сърце, са внезапна болка в гърдите, недостиг на въздух и много учестен пулс. В някои случаи симптомите могат да се оприличат на тези на сърдечен удар. Съществената разлика е, че сърдечният мускул остава невредим и не се блокират коронарните артерии, въпреки че притокът на кръв през тях може да бъде понижен.

Счита се, че няма терапия, която да предотврати синдрома на разбитото сърце, а по-скоро трябва да се намерят подходи за управление на стреса.

Puls.bg

Четете още: За какво се карат младите семейства?