Коронавирусът мутира по-бавно от сезонния грип

Изглежда, че SARS-CoV-2 причинителят на COVID-19 мутира много по-бавно от вируса на грипа. Което е една изключително добра новина, ако се потвръди, по отношение на овладяването на пандемията. Според тълкуванията на учените това дава надежда за създаване на ваксина с дълготрайно действие. 

От събраните досега данни от учените по цял свят се стига до предположението, че SARS-CoV-2 има под 25 мутации годишно, което е почти двойно по-малко от мутациите на сезония грип. Големият брой мутации на сезонния грип са причината да не може да се създаде една ваксина срещу него и налага необходимостта от нейното актуализиране всяка година.

Заключенията за броя мутации на коронавируса се опират на данните, обработени от проекта Nextstrain. Това е проект с отворен код, който представя на потребителите в реално време доклади за разпространението на сезонен грип, ебола и много други инфекциозни заболявания.
 

Наскоро там е добавено проследяването на еволюцията на вируса на COVID-19. За този вирус има глобална инициатива за споделяне на вирусни геноми с всички учени. На база тях и натрупаната информация учените могат да направят изводи за еволюционната история на вируса и използват информацията за своите анализи. 

Проследяването на еволюционната история на коронавируса е трудна задача, тъй като той е РНК вирус. РНК е молекула, подобна на ДНК и представлява временно копие на къс сегмент от ДНК. Човечеството разполага с технология на ДНК секветиране. Въпреки че то се използва за вирусното секветиране, наличните технологиите не позволяват директно декодиране на последователността на ковид вируса. 

За учените обаче не е проблем да постигнат и това, но процесът изиква време. На този етап е събрана колекция от вирусни последователности на генома, от които да се проследи еволюцията на вируса и съответно може да се отговори на въпроса колко често се случат мутации и къде в генома се появяват. Познанието за това, кои гени мутират, може да е от полза за създаването на лекарства срещу вируса. Разполагайки с тази информация учените мога да кажат колко огнища на коронавирус има на дадена територия и да дадат съвети за прекъсването на дадена епидемия, както и да отговорят на много други въпроси от които човечеството се вълнува.

Количеството информация, която се събира за коронавируса, расте толкова бързо, че учените изпитват нуждата от нови по-бързи инструменти, за да могат да обработват данните. В момента се работи върху задачата за създаването на нови алгоритми, софтуерни инструменти и компютърен хардуер, за да може да се извършва анализ в реално време на епидемията с коронавируса. 
 

Puls.bg

Четете още: Диета по време на карантина: Ядем много и отслабваме 7 кг. за месец