Сашо Морфов застана "На ръба" с реквием за отиващата си България

Реквием за един отиващ си народ. С тези думи преди няколко месеца режисьорът Александър Морфов описа пред БГНЕС авторския си спектакъл "На ръба", снощи публиката в Народния театър имаше удоволствието да гледа предпремиерната постановка.

Историята няма как да не развълнува, защото е близка и позната на всеки. Морфов и този път не е сбъркал – вплитайки живота на хиляди хора, на цял народ, разказвайки я за час и половина, озвучавайки я с въздействащата "Отвъд дъгата" ("Somewhere Over the Rainbow").

Първоначално идеята за отиващия си народ може и да се стори преувеличена за някои. Постепенно обаче с появата на почти цялата трупа на Народния театър, Морфов започва да разкрива виждането си и болката за отиващата си България с нейния затриван народ, който въпреки всичко все пак остава заедно, който търпи да бъде заливан с боклук, търпи да му бъде изливана студената кофа с вода, търпи да му бъде подритван бастуна от онези на високо положение...

История, която започва с края, от "на ръба", на който, седи народът, защото му казали, че "в скачането му е майката"... История за един разсипан народ, за хора, спомнящи си с болка за отдавна несбъднатите си мечти, за една държава, чието население всеки ден бяга от нея, оставяйки другите да броят излитащите и заминаващи самолети, в търсене на по-доброто някъде "отвъд дъгата, където сини птици летят".

Емоционална импровизация, за това, което се случва у нас, за народ, който се сплотява въпреки нищетата и мизерията, който носи боклукчийските кофи за дом на гърба си и въпреки скръбта за близките си – по-добре е те да останат в чужбина.

История за народ, който гордо и заедно устоява на бурния вятър, духащ право в лицето му, посрещат година след годината новата, пеещ за все пак прекрасния живот.

Ролите са поверени на любимите актьори на Морфов: Деян Донков, Рени Врангова, Валери Йорданов, Дарин и Деян Ангелови, Пламен Пеев, Теодор Елмазов, Албена Колева, Стоян Алексиев, Христо Петков, Велислав Павлов, Радена Вълканова, Илиaна Коджабашева, Албена Ставрева, Иван Юруков, Леарт Докле и други. Оркестърът е култовата "Ревю" с отличаващия се глас на Васо Гюров.

Дай Боже, приказката за България да не започва с думите: "Имало едно време един народ... наричали се българи ... е, няма ги вече...". И дано повече от онази шепа хора, които бият в гърдите си успеха за алчната "съвременна демокрация", идат да го видят и хванат не просто тънкия намек, а шамарът в лицето им за случващото се в България и поредния излитащ за Мюнхен, Мадрид или зад Океана самолет. Аплодисменти.“