Каквито дела вършиш на Благовещение, това ще правиш и през цялата година

На 25 март Православната Християнска Църква празнува в чест на благата вест за раждането на Спасителя, която Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария. Ние българите, наричаме този празник още "Благовец" или "половин Великден".
 

Каквито дела вършиш на Благовещение, това ще правиш и през цялата година. Затова на Благовец се яде, празнува, броят се пари.
 

На Благовец трябва да си облечете новите дрехи и в джобовете да имате пари.
 

На Благовещение не се работи нищо.
 

На Благовец на трапезата трябва да има задължително и риба.
 

Ако някъде има заровено съкровище, на Благовещение вечерта над него се издига син пламък.
 

В народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата. Според народните поверия след Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари.
 

Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети.
 

Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завързва празна кърпа, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе. В този ден се извършват дейности с насърчаващо значение, което приписват на празника. Сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са "благи", "плашат" овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли.
 

Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обици. Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила.
 

Според поверието на този ден излизат самодивите и самовилите. "Събуждат се и излизат от дупките" змиите и гущерите. В тази връзка се изпълняват редица обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща и прогонваща сила.
 

Преди изгрев палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: "Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец" или "Бягайте, змии, Благовец ша ва затисне" и др. под. Като прескачат огъня, момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото.
 

Пак за предпазване жените не шият ¬ "да не ги дупчат змиите", не месят хляб, "че ще се свие змия на него".
 

В България празникът се свързва по-често с идването на пролетта и затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.) Също така е традиция на този ден на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник — риба с ориз. Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки.
 

Имен ден празнуват Благовест, Благо, Благой, Блаже, Блага, Благовеста, Блага, Вангел, Ванго, Евангелина, Ванга. Благовест е български вариант на гръцкото име Евангел, което означава блага вест.

Още по темата: Слово за Свето Благовещение и молитва за избавление пряко в ефира на ТВ "Черно море"