Бърз самоучител по варненски език
Преглед на диалектите в Източна България
Публикувана: 9 Feb 2017 | 14:31
Снимка: Пламен Гутинов

Без претенция за изчерпателност и обхватност на езиковия преглед, споделяме няколко трайни наблюдения върху  особеностите на говора, в частност – варненското прословуто м(и)ецане и често ползвани жаргони. Докато на изток на всеки няколко изречения младежите ползват„брат“, „бе“, „ве“ и „бре“, „човек“ и „авер“, отивайки на запад словоформите минават през "братските" обръщения, за да стигнат до „копелета“. Прави впечатление, че в Източна България хората използват повече странни звателни форми спрямо тези в Западна България, като златните медалисти са бургазлии, следвани от хасковлии и варненци. Неслучайно вече има виц – „Как се нарича айфон в Бургаско?  - Въйфон“. С приятелски привкус и съвсем незлобливо ще набележим няколко прословути изрази и обръщения, които искаме или не, си витаят и се ползват със здраве в речта на източните българи.

източник: webmiastoto.com

 

„Въй“ и „Въх“ например са възклицания, които се употребяват в цяла Югоизточна България. Някои гласни в българската азбука изпълняват функцията на междуметия в разговорния ни език. Сред тях „опа“ -  изразява най-много и различни емоции. „Опа" замества достойно въй, въх, оу, оле майко, иха, олеле, малий, еха, малей, уха, опа, страхотно, брех. Може да изглеждат смешни когато са написани, но има букви в родния език, които си значат цели изрази и се ползват във варненския край. Например: А? (извинете, бихте ли повторили), Е! (не съм доволен), И? (И после), О! (от гняв до възхита), Ъ! (не съм готов да отговоря на този въпрос), Я? (дали може да погледна).

 

Дигитална говореща карта на българските диалекти създадоха и учени от Института по български език към БАН. Повече от 30 са автентичните аудиозаписи, правени на място от специалисти диалектолози, които са интервюирали местни хора в различни региони на страната. В изготвената картата са показани над 60 диалекта. Целта е да се представи богатството на българския език. Създателите на картата са обхванали цялата българска езикова територия, като са включили региони от Македония, Северна Добруджа и Беломорието. На територията на Варненска област са посочени два специфични говора – еркечкият и съртският. Съртският е характерен за района на Провадия, а еркечкият за с. Голица и няколко села в областта, в които има преселници от Еркеч. Характерно за него е удължаването на гласните под ударение, изговарянето на акцентувано а на мястото на старобългарските гласни, липсата на съгласните в и ф („хуубах мееш не се бои от дееш” – хубав мъж не се бои от дъжд; „сеен за хуубах мееш – сеешту леетен дееш” – сън за хубав мъж е също като летен дъжд).

 

източник:  peter.and.bilyana.net

 

Североизточните диалекти са представени от два ареала – Мизия и Българското Черноморие. Това са архаични говори и в резултат на експанзията на балканското население, което е слязло от планината в равнината през 19-20 в. и се е смесило с автохтонното, се променят през годините. Такива са и говорите във Варненско. Според  доц. Ана Кочева от Института по български език към БАН трудно е да се определи на какъв точно диалект се говори във Варна, тъй като градът се разраства през годините и преселниците обогатяват езика със своя местен диалект. Варненският говор се определя от диалектолозите като градски. Все пак за Варна и Източна България са характерни по-мекото произнасяне на някои съгласни и редуцирането на гласните – „ни можи”, пистилив”, копчи, цветиту, слънциту” и др. Говорещата карта има и цветова гама. С по-топли цветове (тъмно и светло червено) са описани диалектите, които са архаични и по-близо до Старобългарския език, а в студената гама са тези, които са се отдалечили и променили с времето.

 

Картата, изготвена от учени на БАН

 

И за финал се спираме на няколко от най-цветущите варненски думи и изрази. Сами ще се досетите, че голяма част от тях са турцизми. Това явление има връзка с гагаузите и говорната специфика на това население във варненския край. Тези хора са запазили християнската вяра по време на робството, но са приели да говорят на турски език.

В ежедневието си варненци и до днес често ползват:

А си фон!, Авер, Бакии, Бахър, Бъхтя

Гевезе, Генгирлик, Гъчкам са, Джаджа, Демек, Дъня са, Залюхан, Изкорах са

Измекяр, Изсухлен, Кандисвам, Каталясвам, Кел файда, Киризя

Кирия, Кльопам, Ко стаа, мо стаа?, Курдисвам са, Кьопав, Кьорносун-табела

Лашкам са, Лешпер, Льохман, Марда, Ментя, Мискинин, Муам, Мурафет, Муфтя

На шано, Натъманих са, Окепазявам, Оръфляк, Папардак, Пишлеме, Рахат, Сакатлък

Смарангясвам са, Суркам са, Трупясвам са, Тюфлек, Фасон, Фатмак, Хаймана

Хамав, Харби, Хептен, Шаврантия, Шматкам са, Шорам

 

При всички положения изразите и думите са предизвикали усмивка. Поне защото сте ги чували, ако сте от Източна България. И да не сте – пак сте част от този народ. Положително поне част от смехотворните фрази са ви познати. С полувнимание бих разпознала дали произволна анкета с хора по улицата, излъчена по някоя телевизия или радио, е правена в Източна България. Особено Варна. Обичана и свидна Варна. Но мИецаща. От всички нас зависи ако все пак този говор ни дразни, да обръщаме ежедневно внимание на речта на децата си и поправяме някои особено досадни наречия и затъмняване на речта. Да не говорим, че това е и наша мисия.

Ели Маринова

 

Четете още: Учете го тоя български!

Коментари ( 1 )

  • 1

    execute

    23 Jul 2019 | 19:12

    Роден съм в Ямбол. На 32 години съм и думата "БАБУР" не съм я чувАл НИКОГА. Кой ги пише тия неща не знам