Красимир Димов: Максималист съм – и в спорта, и в живота!

Майсторът на спорта Красимир Димов е главен треньор и мениджър в СКБИ “ТИМ”, гр. Варна. Той е първият носител на медал за България от СП по муай-тай – през 2002 г. в Банкок става световен вицешампион. Година по-късно става бронзов медалист от същия форум. През 2004 г. печели европейска, балканска и средиземноморска титла по кикбокс и става шампион по  “бой без правила” от турнир във Варна. През 2005 г. е носител на интерконтинентална титла по бокс за професионалисти -Тайланд. Красимир Димов е многократен шампион на България по кикбокс и муай-тай. Номиниран е в десетката на най-добрите спортисти на страната през 2005 г. и на най-добрите спортисти на Варна за 2002, 2003, 2004, 2005 и 2006 г. Международен рефер по муай-тай, категория А. Носител е на наградата за най-добър треньор и най-добър съдия от турнир в Румъния през 2014 г. Международен инструктор е по „Лична полицейска защита“ – І  дан.

С Красимир Димов говорим в навечерието на държавния шампионат по муай-тай за всички възрастови групи, който ще се проведе във Варна от 9 до 11 февруари. Организатори на събитието са Българската конфедерация по кикбокс и муай-тай, съвместно с община Варна и Министерството на младежта и спорта. Домакин на състезанието е СКБИ „ТИМ“. Двубоите ще се проведат в многофункционалната зала на Първа езикова гимназия.

- Г-н Димов, Варна за пореден път приема държавното първенство по муай-тай. Трудна ли е организацията на подобен форум?

- Домакинството на такова състезание не мисля, че е трудно за нас предвид факта, че сме организирали вече няколко подобни. Радостен съм, че Варна за пореден път приема събитие от такъв ранг, тъй като последните 4 г., не знам дали целенасочено, но не сме домакинствали подобни първенства, въпреки че 90% от шампионите в този спорт са от нашия град. Радваме се, че поехме тази инициатива, не казвам ангажимент, защото за мен е удоволствие да бъда в организацията на подобно събитие. Ще покажем за пореден път защо Варна е столица на бойните спортове.
 

- Колко състезатели очаквате да пристигнат във всички възрастови групи?

- Точна бройка не мога да кажа, тъй като това е в компетенцията на главния секретар на федерацията, който приема заявките. Предполагам, че ще имаме участници от клубове от почти цялата страна. Школи по муай-тай има навсякъде. Факт е, че най-силните школи са във Варна, в Бургас също. Школите в Шумен през последните няколко години показват добри резултати и в кикбокса, и в муай-тай – имат световни и европейски шампиони.
На последното първенство, което направихме във Варна през 2015 г., имаше около 200 състезатели във всички възрасти. Надяваме се тази година бройката да е по-голяма. След държавния шампионат ще бъдат определени и българските участници в предстоящото световно първенство в Тайланд. Националният селекционер ще присъства на състезанието във Варна. Съобразно изявите на участниците, ще стане ясно кой ще влезе в представителния ни тим. Участието на световно първенство е голямо предизвикателство за всеки състезател. Там нивото е съвсем различно. Представителите от Русия имат предимство с рутината си, тъй като техният държавен шампионат е на нивото на световния. 
 

- Как гледат на българските участници на тези световни форуми?

- През 2002 г., когато аз участвах на световно първенство, почти никой не беше чувал за България. Имаше епизодични изяви на български състезатели, които са приключвали още в първите фази, и никой не беше обърнал внимание на страната ни. След моето участие заявихме позицията си на една от силните страни в този спорт. Всички разбраха за България и за силния български дух, който надделява над всичко. През 2003 г. направих първия муай-тай клуб, започнахме да развиваме спорта, за да стигнем до нивото да сме една от водещите сили в света по муай-тай.
 

- На кои по-интересни кътчета по света Ви е отвел спортът?

- Тайланд. Бях чувал само някои неща за тази страна, преди да отида. Запалих се покрай един филм – „Кървав спорт“ с Жан Клод ван Дам. Бях много впечатлен от тайландския боец, който бе представен там. Очакванията ми бяха, че ще попадна в страна, която е 10 г. назад в развитието си от нашата, а се оказа, че ние сме 100 г. назад от тях. Там гледах професионални боеве и бях много впечатлен.

-  Кой според Вас е определящият фактор за успеха в муай-тай?

- Не само в муай-тай, а и във всеки един боен спорт,

най-важният фактор за успех са духът и голямото сърце.

Всичко останало е добавка към тези основни неща. С тях човек се ражда, няма как да ги възпиташ в някой, който не ги притежава. Диаманти има по брега на морето много – ти можеш да го вземеш и да го шлифоваш, но те са били диамант и преди ти да ги откриеш. Няма как от обикновен камък да направиш диамант.
 

- Има ли такива „диаманти“ сред децата, които идват в школата Ви, за да тренират?

- За съжаление, все по-рядко се случва подобни таланти да се появяват в залата, в сравнение с предишни години. Светът виждате как главоломно се променя.

Много е трудно да намериш бойците от едно време.
 

- Защо? На какво се дължи тази тенденция?

- На самия начин на живот. Няма го правилното физическо възпитание в училищата, първо… А и съвременните родители не дават на децата си възпитанието от едно време.

- А какво трябва да се направи според Вас? От доста време се говори за стратегията за спорт, която да насърчи активността сред подрастващите…

- Според мен трябва да има повече спорт. Да се насочи повече внимание към него, както това се случва в по-развитите държави. Защото, ако ти си дисциплиниран и спазваш норми, а това е характерно за всеки, който се занимава със спорт, ти ще бъдеш такъв и в живота.

- Какво е основното, на което искате да научите децата, които тренирате в школата?

- Спомням си, че в началото, когато започнах да работя като треньор, не исках да предавам 100% от уменията си, защото знам колко ми е коствало на мен да ги постигна. Егоистично постъпвах, защото не исках да им давам всичко наготово. Сега мисля по различен начин и много се радвам, когато някой от моите състезатели постигне успех, който аз не съм постигал. Радвам се дори повече от самия състезател.

- Труден ли беше този преход за Вас – от активния спорт към треньорската дейност?

- Той още не е приключил при мен. Доскоро лекувах травма на ръката, тъй като от време на време излизам на ринга, за да не забравя какво е чувството.
 

- Къде е по-трудно – когато сте на ринга или когато гледате Ваш състезател отстрани?

- Отвън е по-трудно!

На ринга не е трудно, там главната задача е да победиш.

Когато си извън ринга, ти преживяваш всички грешки на твоя състезател, преживяваш емоцията, която и той дори не може да усети в хода на мача. Преживяваш всички неправилни съдийски отсъждания. Много по-тежко е да си от външната страна на ринга!
 

- Кой е решаващият фактор, който води до победата – концентрацията, добрата подготовка преди срещата, качественото предварително разузнаване на противника или нещо друго?

- Комплексно е. Основните неща са две, както вече казах – бойният дух и сърцето. Тях никой не може да ти ги даде. Каквото и друго да се направи – добра стратегия, проучване на противника, изграждане на техническа грамотност, когато ги няма сърцето и духът за победа нищо няма да се получи.
 

- Кой от многобройните Ви успехи е най-ценен за вас?

- Труден въпрос… Никога не съм се замислял… Всеки успех е ценен за мен, защото всеки от тях ми е давал по нещо. Всеки е бил стъпало в моето развитие.
 

- Кои са били най-трудните моменти в кариерата Ви?

- Когато е трябвало да работя на две места и да отделям време и за тренировки, за да се подготвя за състезание. Коствало ми е големи лишения, но аз не съжалявам.
 

- Какво Ви даде и какво Ви отне спортът?

- Не бих казал, че ми е отнел нещо – напротив, по-скоро ми е дал… На спорта дължа средата, която имам, приятелите, които съм срещнал, хората, които са в обкръжението ми. Благодарение на спорта разбрах какво е да ми се радва публиката – това чувство е незабравимо…
 

- Сега, когато знаете какви лишения Ви е коствал изборът да се отдадете на спорта, ако имате възможност да се върнеш назад, бихте ли взел отново това решение?

- Естествено! Емоцията е неповторима!

- Спомняте ли си началото… Как започнахте да се занимавате със спорт?

- Аз цял живот съм се занимавал със спорт, още от дете. По мое време всичко беше различно. Свободното време и ваканциите си не прекарвахме пред компютъра, а по цял ден сме обикаляли с колелата по улиците. Тогава се спортуваше много и в училищата, минаваха треньори по класовете и определяха в зависимост от структурата и подвижността на всеки за какъв спорт е подходящ.
 

- Вие имали ли сте колебания с какъв спорт да се занимавате?

- Аз съм минал през много спортове. Тренирал съм лека атлетика, гимнастика, футбол, борба, вдигане на тежести, кикбокс, карате.
 

- А сега гледате ли чисто любителски спорт?

- Не. По скоро професионално – гледам предимно бойни спортове.  Не ми остава свободно време за друго. Започвам сутрин от 8,30-9 ч. в залата и приключвам в 22 ч.
 

- Как си почивате?

- Като се замисля, остава ми време само за сън. Позволявам си веднъж в седмицата – в неделя, да отида на басейн и на сауна, за да разпусна. Не съм имал време да ходя по почивки… Все още… Каня се да го направя от 20 години (смее се)…

- Приятелите Ви от спортните среди ли са?

- Не само… Много е пъстра палитрата ми от приятели… Всички те ме уважават заради това какъв човек съм, а не заради спортните ми успехи.
 

- Какво си пожелавате в личен и професионален план за 2018 година?

- Пожелавам си да съм жив и здрав, за да мога да предавам опита си на състезателите, с които работя, и да мога да възпитавам дъщеричката си, надявам се занапред и още дечица да имам. В професионален план винаги търся градация, никога не се задоволявам с това, което имам, винаги съм бил максималист – и в спорта, и в живота.

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Четете още:

Никола Петров: Плуването е полезен спорт, добре е да се изучава в училище

Асен Великов: Най-много дължа на треньорите от Варна!

Георги Илиев: Да играя в „Черно море“ за мен е сбъдната мечта!

Eмануел Луканов: Имам още много да дам на Черно море!