Еркан Низам: Горд съм, че тренирам лека атлетика

Снимка ПЛАМЕН ГУТИНОВ

Лекоатлетът от клуб „Евър“ Еркан Низам беше обявен за спортист номер едно на Спортното училище „Георги Бенковски“ във Варна за месец юли заради бронзовия медал, който спечели от Балканиадата за юноши и девойки до 18 години в бягането на 2000 метра стипълчейз. Негови треньори са Цонка Господинова и Крум Крумов. Срещаме се след поредната изтощителна тренировка в залата, след която Еркан не крие, че е доволен, че продължава да прави нови крачки по пътя към големите успехи. А както треньорът му Крум Крумов казва -  „На леката атлетика само името й е лека. Всъщност спортът е доста тежък и атлети като Еркан навъртат около 400- 450 километра на месец, някои хора не карат толкова колите си“…

- Еркан, завоюва бронзов медал от Балканиадата в Турция за юноши до 18 години. Трудно ли достигна до отличие в това състезание?

- Не беше лесно, но аз бях подготвен много добре за това състезание. Конкуренцията беше доста силна. Шампионът и неговият подгласник бяха представители на домакините, а победителят дори подобри рекорда на Турция. Беше оспорвана битка и съм много щастлив, че се добрах до бронзовия медал. Доволен съм от представянето си, въпреки че си мисля, че можех и по-добре. Финиширах с време 6:08:36, подобрих с 11 секунди личния си резултат, което е чудесно постижение, особено на състезание от подобен ранг.

- Участвал ли си и друг път на състезание в Турция, беше ли позната за теб обстановката там?

- През 2018 г. отново бях на Балканиада в Турция, отново на същата дисциплина се състезавах – 2000 м стипълчейз, но тогава бягах доста по-слабо и се наредих четвърти.

- Какво е чувството да представяш България на международни състезания?

- Това ме прави много горд. Ще се радвам, ако заслужа право за участие и на състезания от по-висок ранг – световни и европейски първенства и олимпийски игри. Още следващата година – 2020 г., ще има световно първенство за старша възраст, за което ще се боря за квота. Да съм жив и здрав да успея да покрия норматива си пожелавам.

- Успешна ли е годината за теб до момента, как я оценяваш?

- Доволен съм, да, въпреки че не започна по най-добрия начин за мен. Зимата бях болен на два пъти и не успях да бягам на националните шампионати – до 18 и до 20 години.  Лекарите ми казаха, че няма как да участвам, тъй като пиех антибиотици. Щастлив съм, че успях да се възстановя и да спечеля медал от Балканиадата.

- Кои от успехите, които си постигнал до момента, са ти най-скъпи?

- Най-ценен ми е бронзовият медал от Балканиадата. Това е най-големият ми успех до момента.

- Защо избра леката атлетика и преди колко време започна?

- Започнах да тренирам преди 4 години. Учителката ми по физическо възпитание в „Неофит Бозвели“ познава треньорката Цонка Господинова. Аз бях най-бързият в класа и тя ми предложи да ме запознае с нея. Цонка Господинова ме покани на тренировка и така започна моята кариера в леката атлетика.

- Хареса ли ти спортът още в началото?

- Да, много се зарадвах, че започвам да тренирам лека атлетика. Не мисля да се отказвам, продължавам да се готвя упорито за всяко следващо състезание и мечтая за нови успехи, искам да ставам все по-добър и по-добър.

- Как успяваш да съчетаваш спорта и учението?

- В момента съм на индивидуално обучение в Спортното училище „Георги Бенковски“. Благодарение на това успявам да съчетавам спорта и учението. Насрочваме изпитите така, че да не се засичат с тренировки или състезания, и нещата се получават.

- Кое е най-важното, което научи от треньорите, с които работиш в СКЛА „Евър“?

- Цонка Господинова и Крум Крумов ме научиха на много неща – да бъда упорит, да работя непрекъснато, за да постигам целите си, никога да не се отказвам…

- Как избрахте дисциплината, в която да се състезаваш?

- Още когато започнах, треньорите прецениха, че съм за по-дългите разстояния. Тези дистанции и на мен ми допаднаха повече. А избрахме стипълчейза, когато прескочих едно препятствие в залата и треньорите забелязаха, че имам добра техника. Предложиха да ме пуснат на едно състезание, преди около 2 години. Беше национален шампионат, в който се наредих седми, доколкото си спомням. Бягах много слабо, но треньорите ми казаха, че това ще е основната ми дисциплина и ще продължим да се готвим за нея. Явно са видели потенциала, който имам, още тогава, въпреки че не се представих в най-добра светлина. Аз им се доверих и те ме научиха на много неща.

- Какво ти дава и какво ти отнема решението да се занимаваш активно с този спорт?

- Не мога да излизам с приятели… Дните ми преминават между училище и залата за тренировки… Но аз съм горд, че тренирам лека атлетика. Обичам да спортувам.

- Приятелите ти предимно от спорта ли са?

- Да. Когато започнах да тренирам лека атлетика, се сдобих с много приятели и продължавам да се запознавам с нови и нови хора по време на различните състезания, на които ходя.

- Останалите твои познати, които не са от спортните среди, интересуват ли се от твоите изяви, подкрепят ли те?

- Да. Всички много се радват на отличията, които печеля. За бронзовия медал от Балканиадата получих доста поздравления и пожелания да продължавам все така напред и нагоре.

- Смяташ ли, че успехите те променят по някакъв начин?

- Амбицират ме още повече да продължавам да работя и да постигам по-добри резултати. Ще гоня нови и нови успехи…

- Кои са най-трудните моменти, с които спорът те сблъска?

- Тази година освен най-успешната беше и най-трудната за мен заради тези разболявания през зимата, за които ви разказах. Много съжалявах за стартовете, които пропуснах, но лекарите имаха съмнения, че може да се стигне до пневмония, ако не се излекувам напълно, затова се въздържах от състезания, докато не се възстановя.

- Как успяваш да постигнеш максимална концентрация на старта?

- Аз съм много спокоен преди всеки старт. Казвам си, че съм тренирал много и трябва да покажа какво мога.

- Върху твоето бягане ли се концентрираш, или мислиш и за това как ще се представят конкурентите ти?

- Изобщо не мисля за другите атлети на старта. Концентрирам се върху собственото си представяне и гледам да не се напрягам, защото знам, че напрежението не е добър съветник на старта.

- Кои са качествата, с които превъзхождаш съперниците си?

- Превъзхождам ги с ръста си. Благодарение на това имам по-голяма крачка и преодолявам по-лесно препятствията.

- Върху кои елементи трябва да работиш?

- Върху бързината и експлозивността в бягането.

- Кои са идолите ти в спорта?

- Възхищавам се на Мо Фара, който бяга на 10 000 метра, както и на Митко Ценов, който е българският рекордьор на 3000 метра стипълчейз. Винаги се гордея, когато български атлет постига успехи. Това ме амбицира и аз да продължавам да работя.

- Съжалявал ли си някога, че не си избрал друг спорт, който носи повече популярност, като футбол или баскетбол да речем?

- Не бих избрал отборен спорт, аз дори не гледам футбол. Индивидуалист съм, искам всичко да зависи от мен, да знам какво точно съм сгрешил, за да го поправя за следващото състезание.

- В каква сфера ще потърсиш реализация, след като завършиш училище?

- Мисля да продължа със спорта. Много ми харесва да тичам и да представям България на различни състезания. Ще продължа да тренирам лека атлетика, засега поне нямам никакви други планове…

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Ходя с баща ми за риба. Това е моето хоби от доста време. Обичам също да карам колело.

- Близките подкрепят ли решението ти да се занимаваш активно с лека атлетика?

- Разбира се. Много се гордеят с мен. Подкрепят ме във всяко едно състезание. Преди всеки старт ми казват, че вярват в мен, и това ме амбицира още повече да преследвам победата.

ПОЛИНА ПЕТРОВА