Известни са много случаи, когато по време на топенето на леда малки съдове попадат в „мъртва вода“. Каквото и да направи навигаторът, корабът губи скорост или спира напълно, сякаш някаква неизвестна сила го държи.
За първи път този странен феномен беше научно описан от учения и пътешественик Фритьоф Нансен през 1893 г., след като корабът му „Фрам“ попадна в „мъртва вода“ край бреговете на полуостров Таймир. На кораба е било нужна повече от четири часа, за да преплава няколко морски мили, които за половин час можеха да бъдат преодолени с гребла.
Дълго време не беше ясно как възниква „мъртвата вода“. Днес обаче е известно, че това явление се случва, когато слой от сладка прясна вода, без да се смесва, почива върху по-тежък слой солена вода. Тази „мъртва вода“ се появява в северните фиорди на Скандинавия, както и на някои други места по време на топенето на леда.
Малък съд, който се оказва в „мъртва вода“, дори и с включен двигател на максимална мощност, едва ли ще се движи или дори ще остане на мястото си. Това е така, защото витлото на кораба способства образуването на вълни във вътрешния слой. Постепенно, по време на движението на кораба, колебанието на границата между слоевете се увеличава, а увеличените вълни настигат кораба и го забавят. Освен това повърхността на горния слой остава практически неподвижна.
Източник: nat-geo.ru
Превод: Pan.бг
Коментари