Непознатата история: Едно ненадминато увеселение за варненските летовници

След Освобождението, въпреки съпротивата на насажданото със столетия ориенталско мислене и патриархалното възпитание на варненското общество, много бързо навлизат и се превръщат в мода светските забави и развлечения. Освен балове, журове, танцувални вечери, соарета и т.н. все по-често започват да се организират градински увеселения, които, когато се организирали за градския хайлайф с участието на височайши гости от столицата, били обявявани като „бал шампетър“ или „полски бал“. Градински увеселения скоро започнали да предлагат повечето „европейски ресторанти“ в града, но запазено място за подобни събития била Морската градина. Скоро градинските увеселения, които се провеждали, разбира се, през летните месеци, станали едни от най-популярните места за развлечение на жителите и гостите на града.

Нерядко в тях, особено когато били организирани с благотворителна цел, вземало участие и царското семейство. За това свидетелстват множество дописки във варненския периодичен печат от онова време, например в бр. 15 от 9 юни 1910 г. на вестник „Свободен глас“: „Градинското увеселение което беше устроено на 6-й в неделя за в полза на благотворителните дружества в града ни, бе добре посетено. Вземаха участие Н.В. Царицата и много гости из провинцията. Чистият приход от това увеселение ще се предаде на дружествата“.  А през 1920 г. цар Борис III дарява 1000 лева на фонда в полза на сираците от войната по време на увеселение в Приморската градина. Варненските вестници съобщават, че Царят се е появил към 8 часа вечерта на увеселението, разходил се из главната алея, посрещнат от музиката на Осми полк с “Добруджански край”, посетил паметника на пограничната дружина, навсякъде приветстван и съпроводен от голяма тълпа народ.

За провеждането на подобно събитие общината предоставяла на съответното благотворително дружество срещу наем Морската градина, а организаторите предлагали билети на желаещите да участват в него. Украсявали алеите с гирлянди от книжни фенери, оркестри се редували да свирят, за да не спира музиката, а често били канени да пеят и най-добрите изпълнители от цялата страна.

Вестниците от този период изобилстват през летните месеци от обявления, подобни на това, което четем в бр. 37 от 14 юни 1914 г. на вестник „Свободен глас“: „Дружеството на класните учители във Варна устройва в неделя на 15 того в морската градина голямо градинско увеселение в полза на „фонда в полза на сираците на убитите през войната учители“.

СОБСТВЕНИЦИТЕ НА БЮФЕТА В МОРСКАТА ГРАДИНА често организирали градински увеселения, за да привлекат повече клиентела (Варненска дигитална библиотека).

На 12 юли 1915 г., по подобие на Парада на цветята, който бил част от карнавала в Ница, дружество „Майка“ организирало

Бал на цветята

Всъщност цялото събитие било миниатюрно копие на събитието от Лазурния бряг. В началото на вечерта в градината влизал кортеж от файтони, „обилно накичени с различни цветя“. Всеки кавалер трябвало да покани дама в своя файтон и да й подари букетче от същите цветя, с които бил украсен файтонът. След това кортежът преминавал през шпалир от хора до края на градината. Организаторите устройвали и различни игри, като “весела поща”, “бой с конфети” – по време на който сред всеобщото веселие кавалерите отрупвали дамите с конфети, а колкото повече конфети съберяла някоя от тях, толкова успехът й за вечерта бил по-голям. Имало и надяждане с торти, томбола и, разбира се, много танци до късно през нощта, но най-желана от всяка млада жена била романтичната разходка с лодка в морето под лунна светлина, в повечето случаи в присъствието на по-възрастна придружителка, което гарантирало моралните устои на момичето.

АЛЕЯТА ПРЕД КАЗИНОТО СЕ ПРЕВРЪЩАЛА В ОГРОМЕН ДАНСИНГ, който трудно побирал желаещите да се включат в забавленията (Варненска дигитална библиотека).

Градинските увеселения станали едно от най-чаканите и желани събития не само за гражданите на града, но и за все по-големия брой курортисти, някои от които прекарвали цялото лято в морската столица. Те били едно от малкото места, на които младите можели по-свободно да контактуват и да се забавляват, а сред музика, танци, под хилядите вълшебни светлини на фойерверките се осъществявали и много нови запознанства.

И така до 1932 г., която се оказва изключително преломна по отношение на излизането на града ни от ролята на провинциално “летовище” и превръщането на Варна в черноморски курорт, достоен за богати гости от западните държави.

На 21 март 1932 г. от общинските съветници за кмет е избран Асен Брусев - юрист и виден общественик, решен да продължи политиката на предшествениците си за по-нататъшното благоустройство на Варна, подобряване на санитарното дело и превръщането на града в европейски морски курорт. Общинският съвет единодушно приема концесионния начин за постройка на хотел и други сгради във Варна. Продължава се електрификацията на крайните квартали, каптирането на нови води, направата на чешми в различни райони, ремонта на градските резервоари.

Кметът Асен Брусев продължава и завършва на 5 юни 1932 г. започнатия преди повече от двадесет години градеж на театралната сграда във Варна. А с цел да се привлекат повече летовници и Варна да стане един от най-широко отворените прозорци на страната към света, по инициатива на Лигата за курорта Варна и други стопански учреждения и със съдействието на Варненската община от лятото на 1932 г. ежегодно се организира промишлена изложба в града. По този начин се демонстрират постиженията на българските занаяти, индустрия и селско стопанство.

Но далеч по-интересно е, че през лятото на същата тази 1932 г. общината започва да организира поредица от тържества в Морската градина, Казиното и Морските бани.

Едно от тези грандиозни за времето си събития е първият в България конкурс за морски красавици – “Царица на плажа”. Успеха на събитието, което е подобаващо отразено в нашата и чуждата преса, кара управниците на града да се замислят и за други подобни

мащабни събития, разнообразяващи курортния сезон и привличащи туристи в града

И така на 24 юли 1938 г. Варненската курортна управа организира едно от най-големите, може би изобщо в курортната история на града, градинско увеселение-спектакъл, който е достоен да бъде повторен и днес и който е образно описан в бр. 11-12 от същата година (стр. 4) на “Варненски общински вестник”. Статията със заглавие “Морска феерична нощ във Варна; Едно ненадминато развлечение за варненските летовници” разказва за едно грандиозно нощно развлечение, достойно и за най-изисканите морски курорти в Европа и света:

„Още от 8:30 часа, преди започване на същинската програма, мощни военни прожектори, поставени по крайбрежието, кръстосваха със своите светлини морето, давайки ненадмината гледка на водното отражение и блясъци, през които прошарваха красиви платноходки.

ЧЕСТО ПРЕЗ ДЕНЯ ОРГАНИЗАТОРИТЕ НА СЪБИТИЕТО ПЛАНИРАЛИ СЪПЪТСТВАЩИ ЗАБАВЛЕНИЯ ЗА ПУБЛИКАТА, като това състезание на морския спортен легион. Гонката се провежда пред Централните морски бани, публиката наблюдава от плажа и от алеите край казиното. 1932 г. (Варненска дигитална библиотека).

В 9 часа започна изпълнението на програмата. Моста пред морските бани бе напълно илюминиран. Пущаха се гърмящи ракети, и целият небосклон се изпълни за една минута с безброй разноцветни ракети, каточели валеше дъжд от звезди.

Веднага след това се дадоха нови илюминационни ефекти от кулата на моста. Разноцветните бенгалски огньове осветиха целия район на баните. Светнаха горящи салове и въртящи слънца, прогърмяха водни бомби, които издигнаха цели колони вода, оцветявана от илюминациите. При тази фееричност от кулата на моста бяха извършени красиви и смели скокове във водата. Всички тези ефекти бяха съпровождани от хорова музика с оркестър под диригентството на варненския артист г. Белогушев.

Към 10 часа при венецианско осветление на моста и района на баните бе изнесен красив

танц на гондоли

Десетина лодки, декорирани като гондоли с костюмирани кавалери и дами и гребци от епохата на средновековието под звука на италиански кантати извършваха своите романтични разходки.

Изпълнени бяха “Адио Наполи” и “О, соле мио” от познатите на варненци солисти Емил Трифонов и Аргир Христов.

Най-силен ефект възпроизведе сполучливо инсталирания в морето надпис “Варна 1938 г.”, който при горенето символизира напълно постиженията на Варна в курортно отношение до сега.

Програмата бе завършена с отлично изнесени живи картини из българския национален бит. На специална естрада на брега бе възпроизведена българска селска седянка с обичайните задявки на момците с момите. След това кръшна ръченица ентусиазира цялата публика, която с продължителни ръкопляскания възнагради изпълнителите“.

Разбира се, далеч не всички градински увеселения имали такъв феноменален успех. Много често организаторите били безпощадно критикувани в местната преса за лошата организация, за програмата или направо за пълния провал на планираната вечер, но далеч по-важното е, че предците ни успели да организират събития с мащаби, които да привличат курортисти в града, а не просто да забавляват, или както днес е прието да се употребява - „анимират“, вече пристигналите. За съжаление, „Балът на цветята“ и “Морска феерична нощ във Варна“ остават еднократни събития, а конкурсът “Царица на плажа” има само седем издания – до 1939 г., за разлика от карнавала и парада на цветята в Ница, който се появява в сегашната си пищна, цветна и шумна форма през 1873 г. и оттогава всяка година един от най-известните градове на Френската ривиера за 15 дни се превръща в домакин на впечатляващото веселие. Близо един милион са посетителите, които ежегодно се стичат специално за събитието, провеждано в края на февруари или през март, в зависимост от атмосферните условия.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Още по темата: Непознатата история: Наредби, които трябва да се знаят от курортистите

Непознатата история: Хазартът, монопол за Варна

Непознатата история: „Варна – международна баня“

Непознатата история: „Варна, срамежливия град“