Непознатата история: „Който не рекламира – той умира“, или „Евтина седмица във Варна“

Още с обявяването на 10 юни 1921 г. на  Варна за специален курортен морски град членовете на тричленната комисия Йордан Пекарев (председател),  д-р Наум Бочев и инж. Илия Христов поставят амбициозната цел градът да стане „и една гордост за България“ – “неговото име ще се носи наравно с Ница, Монте Карло, Ривиера и пр. знатности“. С официалното признаване на града за морски курорт общината получава правото да събира курортни такси от летовниците, както и да сключва заеми от банката за развитие на курортното дело. Следващите кметове на града продължават да развиват идеята. Варна се облагородява, придобива европейски вид и започва да привлича все повече туристи. За това спомага и активната реклама, която общината прави на курорта. А когато се е налагало, дори теглели заеми за целта.

Ето какво пише по темата „Варненски общински вестник“ в бр. 159  от 11 февруари 1928 г.: „Отпусна се един кредит от 55 хиляди лева за изготвяне рекламите за курорта“, а за създаването на рекламните пана е поканен художникът Александър Мутафов.

Гражданите и управляващите се обединяват около идеята, че курортът трябва да се развива и сезонът да се увеличава,

или както пише в уводната статия на бр. 2 от 6 май 1932 г. на вестник „Курортни вести“: „Нашият град се отърсва вече от партизанските страсти и се подема от всички девиза: - Варна, „Царицата на Черно море“, трябва да стане и „Царица на Балканите“.

Сплотени от общата кауза, варненци разчитат и на помощ от държавата, за да осъществят плановете си за развитие на курорта.  „Сплотени всички дружно, ний ще извоюваме и 50% намаление за през лятото по БДЖ, защото ако държавата би загубила 3 милиона, градът би спечелил 30 милиона, тъй като на всеки един искащ да посети града ни през курорта, се явява едно болно място при разпределяне на бюджета му, а именно пътните по влака, а тая спънка се отразява в градът и наместо да имаме 30000 летовници, ний ще имаме поне 5000 по-малко“.

Всъщност кметът Никола Попов е поставил този проблем в „Изложение на общината до М-вото на Железниците“ (публикувано в бр. 197, 29 февруари 1929 г. на „Варненски общински вестник“) три години по-рано с аргумента, че „за привличането  на летовници чужденци трябва да се грижи и самата държава“. Три са основните искания, които Н. Попов отправя до министъра на железниците:

„1. Летовните билети за Варна като първостепенно и много отдалечено летовище да бъдат с отстъпка 50 на сто………….

2. Да си остане и занапред връзката между летовните билети и летовната такса. (През 1928 г. Дирекцията на железниците променя реда, по който са се обвързвали билетите с таксата, и от този акт община Варна губи близо 1 милион лева – б.а.)

3. Да се уреди служба за пътнишки билети до Варна не само от крайдунавските градове на централноевропейските държави, но и от столиците и по-големите градове на дунавските държави.“

Никола Попов подчертава, че отговорът на министъра трябва да е освен положителен и бърз: „Понеже е много важно за нашата реклама да оповестим в нашия проспект, който вече е под печат и трябва най-късно до 15 март да бъде разпратен в чужбина, на което време чужденците вече са се установили върху мястото, където ще летуват“.

Разбира се, и типично по български, за да се вземе подобно решение и да успее един варненски кмет да убеди институциите в столицата, че загубите на държавното предприятие ще донесат ползи за развитието на морския град и те трябва да бъдат направени, са били необходими няколко години… В крайна сметка решение за намаление на цената на „летовните билети“ е взето и общината, заедно с активната подкрепа на гражданството, предприема поредица от мерки за удължаване на сезона във Варна.

През 1931 г. е организирана от списание „Морски сговор“ първата „Морска седмица“  в България. Организират се лекции на теми, свързани с морето, в над 20 града в цялата страна, като активно се пропагандира морелечението.

В края на 1935 г. е организирана първата „Евтина зимна седмица във Варна“

Намалението на билетите за влака е до 70%, а резултатите, които Главната дирекция на БДЖ отчита, надминават очакванията. Ето защо варненската община застава зад идеята да се организира и пролетна евтина седмица от 21 до 27 май.

РЕКЛАМА НА ВАРНА в списание „Морски сговор“ от март 1935 г.

Рекламирането на гостоприемната седмица започва веднага след приключването на „зимната“, като във всеки брой на списание „Морски сговор“ първата страница, след заглавната, е реклама на Варна, курорта и събитието. По време на Пловдивския панаир от самолет са пръснати над Пловдив 20 000 рекламни листовки.

На главната улица в града със съдействието на пловдивската община е поставен голям плакат с надпис от едната страна: „Посетете Варна“, а от другата: „Гостоприемна евтина Варна ви кани през евтината седмица от 21 до 27 май при 70 на сто намаление по БДЖ и намаление по всички хотели и ресторанти“.

В началото на май 1936 г. ръководството на варненската община свиква конференция за всички хотелиери и ресторантьори, за да се изработи с тяхно съдействие окончателната програма за привличането на повече гости през евтината седмица.

РЕКЛАМА НА ВАРНА в списание „Морски сговор“ от март 1936 г.

Освен намалението по БДЖ намалени са и цените на хотелите, вилите и частните квартири, както и цените в заведенията за хранене и развлечения. Организаторите имали и доза късмет. Затоплянето на времето през месец май позволило да се отворят и летните ресторанти. Както през зимната евтина седмица, така и през пролетната магазините били отворени по всяко време за обслужване на гостите.

В програмата на събитието влизали най-разнообразни развлечения: екскурзии с автобуси и леки автомобили до Аладжа манастир, Свети Константин, Гюндюза, Карантината, паметника на Владислав Варненчик, морски разходки с параход и др.

Общината се  погрижила и за културните развлечения. Народният театър представил на гостите най-хубавите пиеси от своя репертоар на достъпни цени. Всяка вечер от 7 до 9 часа вечерта свирели военни оркестри.

Като част от програмата влязъл и Денят на св. св. Кирил и Методий, който се отпразнувал много тържествено, с всенародни увеселения и оставил прекрасни впечатления както у варненските граждани, така и у многобройните гости на града.

Ето как отразява първия ден от евтината седмица вестник „Варненска поща“ от 22 май 1936 г.

“Вчера бе първият ден от гостоприемната седмица на Варна, която ще трае до 27 т. г. Пред общината са издигнати две величествени колонади, развяващи на върха си националните трицветни знамена. На общинския балкон е прикрепена художествена плакарда с надпис “Гостоприемна Варна”.

Над изхода на гарата също е изработена плакарда с развълнувано море и летяща чайка и надпис: “Гостоприемна Варна ви кани”. Всички влакове, пристигнали вчера във Варна, бяха препълнени, особено вечерните. Общината е разпоредила чиновници от Курортната дирекция специално да обслужват и упътват пристигащите гости, а също така и за запазване на реда.

По нареждане на общината всички хотели и ресторанти през седмицата са намалили цените си

На гостите ще се даде пълна възможност да се нарадват от красотите на Варна.

Снощи от 6 до 7 ч. музиката на морската полицейска служба даде на открито пред общината концерт. Всяка вечер тези концерти ще бъдат изнасяни поред от музиките на варненския гарнизон”.

През 1938 г. програмата на зимната седмица включвала и ловене на кръста. Ето как се промотира събитието в статия, публикувана в няколко столични всекидневника, озаглавена "Зимна Варна кани гости от цяла България":

„Варненската община и тази година урежда традиционната си зимна седмица, която ще се състои от 15 до 24 януари т. г. Предварителните работи по уреждане на седмицата са на привършване. Отпечатани са малки рекламни проспекти и специални лица вече са изпратени в южна и в северна България, за да разпръснат проспектите.

Зимна Варна предлага на своите посетители от цяла България 70 на 100 намаление по БДЖ. Предлага им още 40 на 100 намаление по хотелите и 10 на 100 по ресторантите.

На 19 януари – Богоявление, гостите ще имат удоволствие да видят единствената по рода си церемония – хвърлянето на кръста в морето. Ловенето на кръста става от няколко групи плувци. На тази церемония участвуват всички официални лица, войсковата част и миноносците.

През седмицата двете военни музики на открито дават ежедневно концерти. Българското параходно дружество урежда крайбрежни екскурзии с параход "Евдокия". Градската омнибусна служба урежда екскурзии до “Св. Константин”, "Владислав Варненчик" и "Гюндюза". Открити ще бъдат за гостите Аквариумът, морският и археологическият музей“.

Така в края на 40-те години управниците на града с активната помощ на гражданите успели да оживят града и през студените месеци, обединени от призива „Да се даде възможност на повече българи да опознаят зимните хубости на града“.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още:   

Непознатата история: Трима бивши командири на Осми приморски полк загиват при атентата в църквата „Света Неделя“

 

 

Навършват се 93 г. от най-големия терористичен акт в историята на България