Можем да преодолеем зависимостта към захарта

Апетитът за сладкo и влечението към захарните изделия са сред кошмарите на съвременния човек, стоящи в основата на редица глобални здравословни проблеми – масовото затлъстяване, епидемията от диабет и др. Основна причина за труднозадоволимия апетит за сладки храни е усещането за доволство, което тези храни отключват.

Сладкишът и удоволствието винаги са вървели ръка за ръка, но тази порочна за здравето връзка може скоро да бъде прекъсната. Учени от Колумбийския университет в САЩ са открили защо страдаме от непреодолимо влечение към сладкото и по-важното – как можем да контролираме този наглед неконтролируем нагон.
 
Тайната на опасната взаимовръзка между сладкишите и усещането за удоволствие се крие в активирането на определени мозъчни центрове, което се извършва едновременно след консумация на сладко. Мозъкът ни постепенно се е научил да асоциира захарните изделия с удоволствието до степен на зависимост. В основата на този феномен стои фактът, че мозъкът ни възприема сладкия вкус на храната като приятен, а соленият или горчивият например – като неприятен.

Учените доказват, че консумирането на сладка храна активира центровете в мозъка, отговорни за удоволствието, а консумацията на горчива или кисела храна води активиране на центрове, асоциирани с неприятни емоции и усещания. Точно в тази зависимост се корени и разковничето на проблема с прекомерния апетит за сладко. Според учените, за да намалим това си влечение, просто трябва да препрограмираме мозъка си така, че той да започне да възприема сладкия вкус по начина, по който възприема соления и горчивия, т.е. - като неприятен.
 
Учените вече са успели да препрограмират мозъците на лабораторни животни и са установили, че предположението им е много точно. Сигналите, които се изпращат при консумация на храни, отчитани от мозъка като приятни или неприятни, достигат структура, известна като амигдала, или бадемовидно тяло. Потискането активността на амигдалата с лекарства или други средства променя начина, по който мозъка оценява вкусовите качества на различните храни и трайно намалява влечението към сладко при лабораторните животни.
 

Учените считат, че мозъчните механизми при животните, контролиращи апетита за храни, чийто вкус мозъкът оценява като приятен, са същите като при човека. Ако се разработят медицински продукти, които контролират функционалността на амигдалата, и при човека може да се постигне успешен контрол върху незадоволимия апетит за сладки храни.
 
Позитивната реакция на мозъка към сладкишите е вродена способност, както и влечението към сладко. С разнообразието от захарни изделия днес това влечение само ще се засилва при модерния човек. Факт е обаче, че тази реакция може да се контролира, а постоянният апетит за сладко – да се елиминира.

Трябва просто да препрограмираме мозъка си или да изчакаме разработването на продукти – медицински и от друга сфера на науката, които да ни помогнат за това.

Puls.bg