Непознатата история: Забранява се свободното циркулиране на кучетата по улиците и мегданите
Правилник за предпазване от болестта бяс и приложението му във Варна
Публикувана: 14 May 2019 | 8:40

На 15 август 1924 г. е свикана конференция на постоянните комисии от Варненски и Шуменски окръг с участието на лекари, общественици и политически лица. Тя решава да се създаде Бактериологична и противобясна станция със седалище в град Варна. От 1.ІІ.1925 г. е настанена в сградата на болницата „Параскева Николау“ и започва да приема пациенти на 1.VІІ.1926 г.

 

 

В славянската митология болните от бяс хора били наричани кликуши. И до днес в някои села на Русия наричат така предсказатели и гадатели, изпадащи в транс. Една от съвременните теории за произхода на мита за върколаците е, че това са били просто хора, болни от бяс. Всъщност тази болест, на която в България се обръща внимание едва през 1896 г. (тогава за първи път е обявено официално заболяване от бяс при животните), е описана още от Хипократ (около 400 г. пр. н. е.), а според учените първите сведения за нея са документирани в древна Месопотамия (от XXIII век пр.н.е.).

 

През 1896 г. в България е приет първият Правилник за предпазвание от болестта „Бес“, публикуван в бр. 25 от 21 август с.г. на „Варненски общински вестник“. С „Правилника“ се забранява „свободното циркулиране на кучетата по улиците и мегданите на всички градове“. Гражданите, притежатели на кучета, били длъжни да не допускат те да излизат сами от дворовете „и да се снабдят с ремикови гердани, носящи металически плаки с името и адреса на ступанина, по образеца определен от общинското управление“.

 

Била въведена и такса за домашните кучета, глоби и наказания за неспазване на разпоредбите. Заловените и непотърсени до 3 денонощия от стопаните си кучета според чл. 5 от Правилника „ще се убиват и заравят от Общ. Управление“.

Обяви в местните вестници за изчезнали домашни любимци от 1912 г.

 

 

Тези доста репресивни мерки били наложени от епидемично увеличаващите се случаи на ухапани и заболели от бяс не само във Варна, но и в почти всички градове на страната. Не по-малко били случаите и в селските райони.

 

За повечето от ухапаните от бесни кучета хора болестта била с фатален край

 

От 1 октомври 1897 г. в България започват да лекуват болните от бяс по „метода на Пастера в Бактирологическия институт в София“, това се съобщава в „Окръжно“, изпратено от Министерството на вътрешните работи до окръжните управители, околийските лекари и др. представители на държавната и местната власт, публикувано в бр. 37-38 от 1 ноември 1897 г. на „Варненски общински вестник“.

 

По това време методът на Луи Пастьор е съвсем нов не само за България, но и за света. Едва две години по-рано, на 6 юли 1885 г., той успешно тества ваксина срещу бяс върху деветгодишният Жозеф Мейстер, който бил ухапан от бясно куче и е щял да умре като всички други ухапани преди него.

 

Лечението по този изключително иновативен за времето си метод обаче било не само скъпо, но и почти невъзможно за по-голямата част от пострадалите, защото се налагало те да пътуват до столицата, за да бъдат ваксинирани.

 

Този проблем намира своето решение едва 15 години по-късно, когато на 26 април 1912 г. Варненската окръжна постоянна комисия публикува в бр. 8 от 30 април с.г. на „Варненски окръжен вестник“ Окръжно с № 1574 - „До кметовете при селските и градски общини в окръга“. В документа се казва:

 

„Не редки са случаите, щото нуждающите се от лекуване против бяс бедни лица на известна община, да тръгват на път към най-близкостоящата се железопътна станция за бактериологическия институт, без всекаква материална подкрепа, от страна на общината. Нещо повече дори, некои от общините не ги снабдяват и с бедни свидетелства (свидетелства за бедност се издавали на нуждаещите се по силата на закон и съгласно определените в него правила – б.а.).

 

Лишени от едното и другото, ухапаните от болни животни лица, едно, че се растакът, а друго стават причина да се създават и водят обширни преписки между постоянната комисия, железопътната станция, бактериологически институт и общини.

 

За да се не повтаря в бъдеще всичко туй, комисията Ви вменява в дълг, следните наредби, господине кмете:

 

Първо:  Ухапаните от бесни животни бедни лица да се снабдяват с три однообразни екземпляра свидетелства за бедност в които изрично да е казано, че те отиват на лечение в бактериологическия институт.

 

Тия свидетелства са потребни: едно за постоянната комисия, когато тя отпуща извънредна парична помощ, второ на железопътната станция за безплатно превозване и трето на института за безплатно лекуване, хранене и настаняване на квартира.

 

2-ро Обязателно е длъжна общината да подкрепи с що годе парична помощ лицето, което отива на лечение в института.

 

3-то. Вий, в качеството Ви на представител на общината и нейните интереси, чрез общинска или друга полицейска власт, ако има такава в района на общината Ви, веднага требва да разпоредите убиването на бясното животно докато не е посегнало на втори случай от ухапване“.

 

Епидемиологичното разпространение на болестта

 

кара властите във Варна да предприемат сериозни мерки по отношение намаляване на популацията на бездомните кучета и ограничаване на контактите им с домашните любимци на гражданите.

 

Още през 1899 г. в бр.14 от 15 май на „Варненски общински вестник“ е публикуван издаденият на 9 май с.г. „Приказ №134“, който гласи следното:

 

„Председателя на Варнен. Общ. тричл. Комисия, предвид на върлующии бес по кучетата в града, на основание п. 21 на чл. 64 от Закона за град. общини, и в допълнение на приказа ми под №131 от 7 май н. г. Постанових:

 

Ст. І. Задължавам всекой стопанин на куче, щом го пусне на улицата , за да го придружава, да го води със синджирче.

 

Ст. II. Кучета, пуснати на улицата, без да се придружават от стопаните си, ще се залавят от гр. агенти и ще се затварят на определеното место — Старата Болница, гдето до два дена, ако явят се стопаните им, ще се освобождават срещу глоба 3 лева, а ако не се явят до тоя срок, ще се убиват.

 

Ст. III. Изпълнението на настоящии приказ възлагам на санитарните комисари, град. Обед. агенти, техните помощници и надлежните полицейски чинове.

 

Председател на Варненската Общинска Тричленна Комисия: К. Ранков“

 

Още по-драстични са мерките в заповедта на „Варненско Градско Общинско Управление (отделение санитарно ветеринарно)“  от 13 ноември 1910 г.,  публикувана в бр. 39 на „Варненски общински вестник“:

 

„Предвид на това, че бесът на кучетата в града съществува и се развива все повече поради дето гражданите не съобщават своевременно на градската санитарно-ветеринарна власт за появилия се бес по кучетата им и укриват ухапаните такива, вследствие на което бесът взема все по-големи размери, като причинява на гражданите и на общината големи вреди и щети, то за ограничение и прекратяване на тая болест, на основание чл. 198, 199, 200, 201, 202, 203, 204, 205, 206 и 207 от закона за санитарно-ветеринарната служба и полиция и съгласно чл. 61 от закона за градските общини, Заповядвам:

 

1) Всеко бесно животно, както и онова, което е било със съприкосновение с бесното, да се убива;

 

2) Всеки, който забележи бесно животно или подозира за такова, било своето, било на другиго, длъжен е да извести това своевременно на градската санитарно - ветеринарна власт;

 

3) Всеки, който не желае да се убива неговото животно, което поражда съмнение, че ще прояви бес, е длъжен да го държи в осамотено место, под надзора на градската санитарно ветеринарна власт, на своя сметка и под своя лична отговорност;

 

4) Всеки, който забележи, че бесното животно ухапе тревопасно животно или свиня, е длъжен своевременно да съобщи на градската санитарно ветеринарна власт, която наблюдава в разстояние на три месеца и не позволява на стопанина да продава или да подарява тия животни преди този срок, като ги отбелезва с отличителен знак;

 

5) Градската санитарно-ветеринарна власт, когато забележи или получи сведения, че в града и землището му се намира некое скитаещо се бесно животно, взема мерки за убиването му и задължава стопаните на кучетата да държат вързани кучетата си, дето е констатирала случай от бес или дето са се намерили, бесни или подозрени такива, също и убива всички ония от тех, които се намерят свободни или без намордници;

 

6) Градската санитарно-ветеринарна власт, когато намери за нужно, предприема ловене и убиване на кучета, ако се съмни, че са заразени от бес;

 

7) Труповете на убитите и умрели животни, заразени от бес, ще се аутопсират само под ръководството и отговорността на градския ветеринарен лекар, като ще се събират отделно и ще се унищожават заедно с кожата, съгласно чл. 103 от закона за санитарно-ветеринарната служба и полиция

 

8) Градската санитарно-ветеринарна власт нарежда ловенето и избиването на всички безстопански и празно скитаещи се кучета в града и района му.

 

Изпълнението на настоящата заповед възлагам на градската санитарно - ветеринарна власт и на санитарните агенти.

 

Препис от заповедта да се изпрати на Господина Варненски Окръжен Управител за сведение.

 

Кмет: Ив. Церов“

 

След Иван Церов заповеди с подобно съдържание подписват Теодоси Атанасов през февруари 1922 г., Асен Брусев в началото на 1932 г. и много други.

 

През 1926 година е открита варненската „Бактериологическа и противобесна станция“

 

с началник д-р П. Д. Скорчев. За ползите от работата на станцията той споделя в отчета си по повод петата й годишнина, публикуван във „Варненски общински вестник“, бр. 243 от 3 март 1931 г.:

 

„За четири и половина години — от първи юли 1926 г. до 31 декември 1930 г. ние сме лекували общо 2632 ухапани. От тех 1512 души са дошли от варненско, 936 от шуменско и 184 от други окръзи. От тех 40 процента, т. е. 1000 души, са били деца до 10 годиниу т. е. те е требвало да бъдат придружени от своите родители. Грамадната част от лекуваните — 90%, са ухапани от куче, а останалите 10% се падат на бесни котки, коне, магарета, свини, крави, овци, вълк и дори двама от Смедово са били ухапани от орел, кълвал мърша на бесно куче, който бидейки ранен, ухапал ловците“.

 

Въпреки драстичните мерки в периода на Втората световна война, в България заболеваемостта от бяс бележи нов подем.

 

Едва в края на ХХ век проблемът намира своето решение, като последният случай на заболяване от бяс на човек в България е докладван през 2001 г. при шестгодишно момиченце, хоспитализирано в клиниката по заразни болести при Медицинския университет в гр. Варна. Детето е прието с признаци на енцефалит, като дни преди това е било ухапано от неваксинирано за бяс куче.

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

Четете още: 

 

Непознатата история: Забранява се свободното циркулиране на кучетата по улиците и мегданите

Непознатата история: Над четиридесет години след Освобождението във Варна няма читалищна дейност

Непознатата история: Зоополиция следяла за хуманното отношение към добитъка във Варна през 1931 г.

Непознатата история: Зоополиция следяла за хуманното отношение към добитъка във Варна през 1931 г.

Непознатата история: За кмета: Иван Мънзов

 

Коментари ( 0 )